У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Факултет: ....Славянски филологии
Специалност: (код и наименование)
....................................................................................
Магистърска програма: (код и наименование)
...................................................................................................................................................
УЧЕБНА ПРОГРАМА
Дисциплина: (код и наименование) Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити /90-те години на ХIХ век – 40-те години на ХХ век/
Преподавател:д-р Росица Чернокожева – Институт за литература БАН, магистър Артистични психо-социални практики и психодрама, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
15 часа
|
Семинарни упражнения
|
|
Практически упражнения (хоспетиране)
|
15 часа
|
Обща аудиторна заетост
|
30 часа
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
|
Доклад/Презентация
|
|
Научно есе
|
|
Курсов учебен проект
|
|
Учебна екскурзия
|
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост
|
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
30 часа
|
Кредити аудиторна заетост
|
30
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
|
ОБЩО ЕКСТ
|
30
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината1
|
% от оценката
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Лекционният курс „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити /90-те години на ХIХ век – 40-те години на ХХ век/“ е пръв опит за интердисциплинарно съчетаване на литературоведския и психоаналитичния и психодраматичния подход към българската литература за деца от класическия й период. Вълнуващо преживяване е да изследваме възможностите за среща между дълбинната психология и психодраматичните техники и стихотворенията, разказите и приказките за деца, които споделят нашата интимност. Търсенето на нови изследователски контексти, на нов ценностен смисъл, извън обичайните педагогико-психологически характеристики, естествено ни доведоха до приложната психоанализа и психодрамата.
Българската детска литература досега не е анализирана от психоаналитичен и психодраматичен ракурс. Досегашните психоаналитични вглеждания са все в областта на „високата“ ни литература, т.нар. „литература за възрастни“.
Целта на лекционният курс е да даде на студентите ново знание за българската детска литература от класическия й период. Да докаже, че няма нищо по-естествено, непредпоставено и необходимо от това да изследваме как психоанализата и психодрамата четат литературата за деца през несъзнаваното. Психоаналитичният прочит е първият, който се усъмнява и разколебава разглеждането на детето като обект на възпитание, като обект на назидателно влагане на педагогически, етически и моралистични идеи от страна на възрастния.
За да се постигне целта – да се покаже как през сънищата, играта, подражанието, анимизма, нагонното любопитство, страховете, хумористичните ситуации, куклите в играта – сцената и действието правят най-верния и автентичен прочит на литературните творби за деца. Ще се анализират произведения от класици на българската „детска“ литература /Ран Босилек, А.Каралийчев, Елин Пелин, Чичо Стоян, Асен Разцветников, Георги Райчев, Дора Габе,Веса Паспалеева, Калина Малина/, както и на по-малко известни, маргинализирани автори на творби за деца /Симеон Андреев, Емил Коралов, Григор Угаров, Трайко Симеонов, Иван Василев, Никола Ракитин, Христина Стоянова, Стефана Цанкова – Стоянова/. В лекциония курс отделяме значително място на сънищата, защото те са крайъгълният камък на прохоаналитичната теория. Те са продукт на културата, но и творят култура.
В психодраматичното представяне на литературата за деца освен моментът на обучение, присъства и терапевтичният момент. Възприемането на една художествена творба през ролевата игра дава много по-големи възможности за емпатия, за формиране на по-висока емоционална интелигентност, за разбиране на другия, себеразбиране и себеизразяване. Психоаналитичното Аз и То се приплъзват в психодраматичното „Аз и Ти“ на Бубер. Тези техники са приложими въобще в междуличностните отношения в аудиторите и класните стая – при всякакви социокултурни проблеми, засягащи личността на студента и ученика – от семейната среда, до обсъждане на образователните програми. Използването на психодраматични методи може да катализира образование, насочено към дълбинно вникване в човешката природа, и ако подходът се пригоди подходящо към конкретните задачи, възможните ползи не са за подценяване. Готови рецепти няма. Нека да сме водени от любопитството да разберем повече за себе си и другия, да надхвърлим собствените си ограничения, да се ръководим от стремежа към прозрение и откровение, от емпатия и искреност. Тогава срещата ще се състои.
| Предварителни изисквания: |
По възможност занятията да се провеждат в зала /стая/ със достатъчно столове, които да могат да се подредят в кръг
|
Очаквани резултати:
|
Да се формира у студентите повече спонтанност и креативност, по-висока емоционална интелигентност и емпатия към другия, различния
|
№
|
Тема:
|
Хора-риум
|
1
|
Увод – Същност на психоаналитичните и психодраматичните прочити
|
2 часа
|
2
|
Основни понятия в психоанализата и психодрамата. Фройд, Морено и
надграждащи школи
|
2 часа
|
3
|
Из историята на психоанализата и психодрамата в България
|
2 часа
|
4.
|
Детските сънища – царският път към несъзнаваното
|
2 часа
|
5.
|
Детските сънища в българската проза за деца. Сънищата – осъществяване на желание
|
2 часа
|
6.
|
Страшните детски сънища – своеобразно осъществяване на желание
|
2 часа
|
7.
|
Детските сънища – отглас на Свръхазови претенции и фантазии
|
2 часа
|
8.
|
Детските сънища в българската лирика за деца. Страшните сънища и афектите на лирическия Аз
|
2 часа
|
9.
|
Желания и фантазии в детския сън. Лирическият образ-символ на детския сън. Всички сънища са сънища на деца – лоното на Несъзнаваното
|
2 часа
|
10.
|
Детските желания и детската игра – психограма на порастването
|
2 часа
|
11.
|
Детските играчки – помощници в порастването. Анимизъм. „Преходни обекти“ /Доналд Уиникът/
|
2 часа
|
12.
|
„Някога“ на Дора Габе и „Когато бях малък“ на Добри Немиров . Детските страхове и тревожност. Синдромът „Amarcord“
|
2 часа
|
13.
|
„Тъй ми се стори“ на Стилиян Чилингиров. Епистемологичното и нагонно любопитство и порастването
|
2 часа
|
14.
|
Детската агресия в творби на Елин Пелин, Елисавета Багряна и др.
|
2 часа
|
15.
|
Хуморът в творчеството за деца – психоаналитично
|
2 часа
|
Конспект за изпит
Библиография
1.Блатнер, Адам. Драматизирайки Аза. – Пловдив : Фондация Кентавър Арт, 2014. – 276 с.
2.Бренър, Чарлс. Увод в психоанализата. – София : Отворено общество, 1993. – 215 с.
3.Долто, Франсоаз. Всичко е език. – София : Колибри, 2006. – 168 с.
4.Иерохам, Давид. Изкуството да организираш сцената. Предговор. // Адам Блатнер. Драматизирайки Аза. – Пловдив, 2014, с. 9 – 14.
5.Иерохам, Давид. Какво научи Зигмунд Фройд от Малкия Ханс. // Зигмунд Фройд. 5-те случая. Малкият Ханс : Анализа на фобията на едно петгодишно момче. – София, 2011, с. 171 – 207.
6.Кирова, Милена. Изпитание на символите. Българската литература и психоаналитичната критика. – София : Фенея, 1996. – 192 с.
7.Кирова, Милена. Психоанализа и литература. Т.1. – София : Унив. изд. Св.Климент Охридски, 1995. – 290 с.
8.Клайн, Мелани. Любов, завист, благодарност. – София : ЛИК, 2005. – 307 с.
9.Морено, Джейкъб. Основи на психодрамата. – София : Отворено общество, 1994.–
314 с.
10.Рудинеско, Елизабет, Мишел Плон. Речник на психоанализата. – София : ЛИК, 2000. – 1152 с.
11.Уиникът, Доналд. Детето, семейството, външният свят.– София : ЛИК, 2001.–271 с.
12.Уиникът, Доналд. Игра и реалност. – София : ЛИК, 1999. – 184 с
13.Фройд, Зигмунд. 5-те случая. Малкият Ханс. Анализ на фобията на едно петгодишно дете. – София : Критика и Хуманизъм, Стигмати, 2011. – 2007 с.
14.Фройд, Зигмунд. Естетика, изкуство, литература.– София : Унив. Изд. Св. Климент Охридски, 1991. – 608 с.
15.Фройд, Зигмунд. Психология на сексуалността. – София : Хр. Ботев, 1991. – 200 с.
16.Фройд, Зигмунд. Тълкуване на сънищата. – София : Евразия,1993. – 448 с.
17.Хранова, Албена. Двете български литератури: Граници на лирическия контекст. – Пловдив : Унив. изд. Паисий Хилендарски, 1992. – 190 с.
18.Aндреев, Симеон. Задачи на детската ни литература. // Просвета, 1936/1937, №3, с. 393 –397.
19.Банова, Весела. Детето през погледа на психоаналитичните теории.// Психоанализа , 2009, кн.8, 129 –136 с.
20.Василев, Владимир. „Някога” от Дора Габе // Златорог, VI,1926, бр.4, с.201–202.
21.Далчев, Атанас. Поезията и децата.// Изкуство и критика, г. V, 1942, № 7
22.Попдимитров, Емануил. Детето и литературата. // Дом и училище, 1931/1932, № 8, с.244.
23.Стойчева, Светлана. Идеи за преподаване на вълшебната приказка с оглед на психоанализата // Български език и литература, 2006, № 6, 57–63.
24.Чилингиров, Стилиян. Детската литература. // Учител, г.XI, 1904, кн. III, IV, V. подпис С.Спартански
25. Бетелхайм, Бруно. Психоанализа на вълшебните приказки. Ч.1.
http://goto.ucoz.com/publ/fantaz_i_khimera_uprazhnenija_po_bezsramie/prikazki/psihoanaliza_na_valshebnite_prikazki/1-1-0-3
Достарыңызбен бөлісу: |
