Специалност: (код и наименование)
Славянска филология
Магистърска програма: (код и наименование)
...................................................................................................................................................
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: (код и наименование) История на славянските литератури Преподавател: проф. дфн Панайот Карагьозов, доц. д-р Ани Бурова
Асистент: гл. ас. д-р Елена Христова
гл. ас. д-р Славея Димитрова
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
75
|
Семинарни упражнения
|
60
|
Практически упражнения (хоспитиране)
|
|
Обща аудиторна заетост
|
135
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
20
|
Доклад/Презентация
|
40
|
Научно есе
|
|
Курсов учебен проект
|
|
Учебна екскурзия
|
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
135
|
|
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост
|
195
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
330
|
Кредити аудиторна заетост
|
5
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
6
|
ОБЩО ЕКСТ
|
11
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината1
|
% от оценката
|
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
25 %
|
|
Тестова проверка/ колоквиум
|
25 %
|
|
Изпит
|
50 %
|
| |
|
Анотация на учебната дисциплина:
| |
Дисциплината „История на славянските литератури” е един от предметите в учебния план на специалността „Славянска филология”, които формират у студентите общославистична компетентност. Дисциплината обхваща развитието на славянските литератури (без българската и руската) от тяхното възникване до наши дни. Процесите и явленията се разглеждат както в литературноисторически, така и в съпоставителен план, като се открояват типологическите сходства и разлики между отделните славянски литератури. Лекционният курс ситуира процесите, протичащи в славянските литератури, в контекста на европейските литературни и културни тенденции. Явленията се разглеждат в тяхната континуалност, като се проследяват промените в представите за литературата, художествените парадигми и тематичните акценти в различните литературни периоди. Открояват се значимите авторски присъствия, като се коментират в плана на тяхната вписаност в литературните процеси.
|
Предварителни изисквания: |
Основни познания върху историята и културната история на славянските народи;
Познания върху основните периоди в развитието на европейската култура;
Познания върху характеристиките на литературните периоди и направления;
Компетентност по отношение на основните литературни понятия и термини.
|
Очаквани резултати:
| |
След успешно завършване на курса се очаква студентите:
- да се ориентират в основните периоди и явления в историята на славянските литератури, както и да познават значимите авторски присъствия в тях;
- да ситуират славянския литературноисторически процес в европейските културни контексти;
- да разбират типологията на основните културни модели, в които протичат литературните процеси при различните славяните;
- да имат основни компаративни наблюдения върху историята на славянските литератури.
Усвояването на дисциплината осигурява на студентите слависти фундаментални знания върху историята на славянските литератури, които в следващи етапи от следването се явяват основа за изучаването на литературата от основния славистичен профил, в който се обучават, както и на други литературни дисциплини.
|
Учебно съдържание
Лекционен курс
№
|
Тема:
|
Хорариум
|
1.
|
Предмет на сравнителното славянско литературознание. Възникване и развитие на научната дисциплина. Съвременни тенденции в сравнителното литературознание.
|
2
|
2.
|
Специфика на литературните процеси при славяните. Културно-исторически контексти. Предпоставки за типологическите сходства и отлики при процесите и явленията в отделните славянски литератури.
|
2
|
3.
|
Славянски езически пантеон и митология. Религиозно-конфесионална принадлежност на славяните. Проявления на проблематиката в художествената литература.
|
2
|
4.
|
Средновековни славянски литератури. Същност и специфика на средновековната книжовност. Тематични доминанти, жанрова система. Билингвизъм.
|
2
|
5.
|
Основни периоди в развитието на средновековните славянски литератури. Развитие на: агиографския жанр; историографските жанрове (хроника, летопис); духовната лирика; светските жанрове.
|
2
|
6.
|
Ренесансов хуманизъм и Реформация при славяните. Типология на явленията в контекста на европейските процеси.
Дубровнишко-далматински ренесанс. Влияние на италианската ренесансова култура. Характерни жанрове и теми. Творчеството на Марко Марулич и Марин Държич.
|
2
|
7.
|
Ренесанс в полската литература. Хронология и типология на явленията. Творчеството на Миколай Рей и Ян Кохановски.
|
2
|
8.
|
Влияние на Реформацията върху литературните процеси. Чешката литература от периода на Реформацията. Жанрова система и поетика. Творчеството на Ян Хус. Проявления на Реформацията в останалите славянски литератури. Примож Трубар.
|
2
|
9.
|
Барок в славянските литератури. Тематични и художествени модели. Творчеството на Иван Гундулич, Вацлав Потоцки, Бохуслав Балбин. Творчеството на Ян Амос Коменски като синтез на традициите на Реформацията, хуманизма и барока. Бароков славизъм. Творчеството на Мавро Орбини.
|
2
|
10.
|
Възраждане в славянските литератури. Характеристики на възрожденската литературна среда. Типология и периодизация на процесите. Литературата и формирането на националната идентичност. Възникване и утвърждаване на националните и държавните химни на славянските народи.
|
2
|
11.
|
Просвещение и класицизъм в славянските литератури. Основни теми, жанрова система. Творчеството на Игнаци Крашицки и Доситей Обрадович. Просвещенската наука и възникването на славистиката. Йозеф Добровски.
|
2
|
12.
|
Романтизъм. Специфики на направлението в славянски контекст. Типологически сходства и разлики между отделните славянски литератури и спрямо европейския романтизъм.
|
2
|
13.
|
Художествен модел на полския романтизъм. Проблематика на литературната емиграция. Творчеството на Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.
|
2
|
14.
|
Чешки и словашки романтизъм. Идеята за славянската взаимност в творчеството на Ян Колар. Нееднородност на романтизма в чешка среда. Творчеството на Карел Хинек Маха, Йозеф Кайетан Тил, Карел Яромир Ербен. Характеристики на направлението в словашка среда. Творчеството на Людовит Щур и Янко Крал.
|
2
|
15.
|
Художествена специфика на романтизма в южнославянски контекст. Културната роля на Вук Караджич. Творчеството на Петар Петрович Негош, Бранко Радичевич, Петар Прерадович, Франце Прешерн. Илиризъм.
|
2
|
16.
|
Реализъм в славянските литератури. Жанрова система, повествователни модели, тематичен диапазон. Творчеството на Божена Немцова, Ян Неруда, Стеван Сремац, Лаза Лазаревич, Анте Ковачич. Творчеството на Тарас Шевченко и значението му в контекста на украинската литература.
|
3
|
17.
|
Полски позитивизъм. Жанров модел на позитивистичния роман. Характерни теми. Творчеството на Болеслав Прус, Мария Конопницка, Елиза Ожешкова.
|
3
|
18.
|
Историческа белетристика от края на XIX в. Представи за историята и образи на националното минало. Жанров и повествователен модел. Творчеството на Хенрик Сенкевич, Алоис Ирасек, Аугуст Шеноа.
|
3
|
19.
|
Модернизъм в славянските литератури. Направления, художествен език, жанрова система.
Литературата на „Млада Полша”. Творчеството на Станислав Пшибишевски, Ян Каспрович, Станислав Виспянски. Жанров модел на полския неоромантичен роман. Творчеството на Владислав Реймонд и Стефан Жеромски.
|
3
|
20.
|
Чешката литература в периода на модернизма. Декаданс и символизъм. Творчеството на Карел Хлавачек, Отокар Бржезина, Антонин Сова, Петър Безруч. Словашки модернизъм. Творчеството на Иван Краско.
|
3
|
21.
|
Модернизмът в южнославянски контекст. Сръбски парнасизъм и символизъм. Йован Дучич, Милан Ракич. Модерният роман на Борисав Станкович. Хърватски и словенски модернизъм. Иван Цанкар.
Творчеството на Бранислав Нушич в контекста на литературата от края на XIX и началото на XX в.
|
3
|
22.
|
Междувоенен авангард. Литературни направления и художествени програми.
Полски авангард. Първи (Краковски) и Втори авангард. Кръгът „Скамандър” в контекста на междувоенната литература. Творчеството на Леополд Стаф, Юлиан Тувим, Константи Илдефонс Галчински, Бруно Яшенски.
|
3
|
23.
|
Чешки авангард. Цивилизъм, поетизъм и сюрреализъм. Творчеството на Витезслав Незвал и Ярослав Сайферт. Словашки поетизъм. Творчеството на Ладислав Новомески. Сръбски сюрреализъм. Хърватски експресионизъм.
Пролетарската поезия в контекста на междувоенната литература. Творчеството на Иржи Волкер и Владислав Броневски.
|
3
|
24.
|
Междувоенна проза. Жанрови и тематични характеристики; експерименти с художествения език. Творчеството на Витолд Гомбрович, Мирослав Кърлежа, Милош Църнянски, Владислав Ванчура.
|
3
|
25.
|
Творчеството на Карел Чапек в контекста на литературата между двете световни войни – промени в жанровете на романа, разказа и драмата. Тематичен диапазон.
Прозата на Ярослав Хашек – експеримент с жанра и художествения език на романа.
|
3
|
26.
|
Творчеството Иво Андрич в контекста на литературния XX век. Историческа проза. Представи за историята, романови и повествователни модели.
|
3
|
27.
|
Славянските литератури през втората половина на XX в. Социокултурни контексти. Отношението официална – неофициална литературна традиция.
Емигрантската литература от втората половина на XX в. – хронология и типология. Милан Кундера – художествено своеобразие на романовия жанр. Чеслав Милош – тематични и художествени измерения на лирическото и прозаическото му творчество.
|
3
|
28.
|
Основни художествени тенденции в прозата от втората половина на XX в. Тематична и жанрова динамика. Творчеството на Бохумил Храбал, Доминик Татарка, Ярослав Ивашкевич, Драгослав Михайлович, Меша Селимович.
Основни тенденции в драматургията. Творчеството на Славомир Мрожек и Вацлав Хавел.
|
3
|
29.
|
Основни тенденции в поезията от втората половина на XX в. Художествени и тематични доминанти. Творчеството на Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска, Тадеуш Ружевич, Владимир Холан, Ярослав Сайферт, Десанка Максимович, Йован Христич.
|
3
|
30.
|
Славянските литератури в края на XX и началото на XXI в. Динамика на процесите и многообразие на художествените явления. Постмодернизъм – художествени модели и типология на протичането му в контекста на славянските литератури. Творчеството на Милорад Павич, Данило Киш, Дубравка Угрешич, Анджей Сташук, Олга Токарчук, Юрий Андрухович, Иржи Кратохвил, Яхим Топол.
|
3
|
Учебно съдържание
Семинарни занятия
№
|
Тема:
|
Хорариум
|
1.
|
Средновековни славянски литератури.
Средновековна сатира. Средновековна поезия.
|
2
|
2.
|
Ренесанс в полската литератури.
Ян Кохановски – фрашки, песни, „Жалби”.
|
2
|
3.
|
Барок в чешката литература.
Ян Амос Коменски – „Лабиринтът на света и Раят на сърцето“.
|
2
|
4.
|
Романтизъм в полската литература.
Адам Мицкевич – „Кримски сонети“, „Задушница III“, „Пан Тадеуш“.
|
2
|
5.
|
Романтизъм в полската литература.
Юлиуш Словацки – „Анхели“.
|
2
|
6.
|
Романтизъм в чешката литература.
Карел Хинек Маха – „Май“.
|
2
|
7.
|
Романтизъм в сръбската литература.
Петър П. Негош – „Горски венец“.
|
2
|
8.
|
Реализъм в чешката литература.
Божена Немцова – „Баба“.
Ян Неруда – „Малострански разкази“.
|
2
|
9.
|
Реализъм в сръбската литература.
Стеван Сремац – „Поп Чира и поп Спира“.
Лаза Лазаревич – „За първи път с баща ми на утринна“.
|
2
|
10.
|
Полски позитивизъм.
Болеслав Прус – „Кукла“, „Фараон“.
|
2
|
11.
|
Исторически роман в полската литература.
Хенрик Сенкевич – „Кръстоносци“, „Quo vadis“.
|
2
|
12.
|
Литература на Млада Полша.
Ян Каспрович – „Химни“.
|
2
|
13.
|
Литература на Млада Полша.
Владислав Реймонт – „Селяни“, „Обетована земя“.
|
2
|
14.
|
Литература на Млада Полша.
Стефан Жеромски – „Пепелища“.
|
2
|
15.
|
Модернизъм в сръбската литература.
Борисав Станкович – „Нечиста кръв“.
|
2
|
16.
|
Бранислав Нушич – „Автобиография“, комедии.
|
2
|
17.
|
Полска поезия между двете световни войни.
Юлиан Тувим, Леополд Стаф, Владислав Броневски, Константи Илдефонс Галчински, Бруно Яшенски.
|
2
|
18.
|
Пролетарска поезия. Владислав Броневски, Иржи Волкер.
Чешки поетизъм. Витезслав Незвал, Ярослав Сайферт – поезия.
|
2
|
19.
|
Междувоенна проза в чешката литература.
Ярослав Хашек – „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“.
|
2
|
20.
|
Междувоенна проза в чешката литература.
Карел Чапек – „Разкази от единия и от другия джоб“, „R.U.R.“, „Война със саламандрите“, „Метеор“.
|
2
|
21.
|
Междувоенна проза в хърватската литература.
Мирослав Кърлежа – „Завръщането на Филип Латинович“.
|
2
|
22.
|
Междувоенна проза в полската литература.
Витолд Гомбрович – „Фердидурке“.
|
2
|
23.
|
Южнославянските литератури след края на Втората световна война. Проза. Иво Андрич – „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“, „Прокълнатият двор“.
|
2
|
24.
|
Чешката проза през втората половина на XX в.
Бохумил Храбал – „Строго охранявани влакове“, „Обслужвал съм английския крал“, „Уроци по танци за възрастни и напреднали“.
|
2
|
25.
|
Чешката проза през втората половина на XX в.
Милан Кундера – „Непосилната лекота на битието“, „Шегата“, „Смешни любови“.
|
2
|
26.
|
Полската проза през втората половина на XX в.
Чеслав Милош – „Поробеният разум“.
|
2
|
27.
|
Драмата в славянските литератури от втората половина на ХХ в. Славомир Мрожек – „Танго“, „Пуякът“. Вацлав Хавел – „Аудиенция“.
|
2
|
28.
|
Поезията в славянските литератури от втората половина на ХХ в. Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска, Владимир Холан, Ярослав Сайферт, Йован Христич, Десанка Максимович.
|
2
|
29.
|
Постмодернизъм в славянските литератури.
Милорад Павич – „Хазарски речник“. Данило Киш – „Енциклопедия на мъртвите“.
|
2
|
30.
|
Постмодернизъм в славянските литератури.
Дубравка Угрешич – „Американски речник“. Иржи Кратохвил – разкази. Олга Токарчук – „Бегуни“. Юрий Андрухович – „Московиада“. |
2
|
Конспект за изпит
№
|
Въпрос
|
1.
|
Сравнително славянско литературознание – предмет и история на дисциплината.
|
2.
|
Славянските литератури през Средновековието. Същност и специфика на средновековната книжовност. Жанрова система и поетика.
|
3.
|
Ренесанс и Реформация – типология и хронология на процесите в контекста на славянските литератури.
|
4.
|
Ренесанс в дубровнишко-далматинската литература. Характерни жанрове и теми. Представителни автори.
|
5.
|
Ренесанс в полската литература. Хронология и типология на художествените явления. Творчеството на Миколай Рей и Ян Кохановски.
|
6.
|
Чешката литература в периода на Реформацията. Жанрова система и поетика. Творчеството на Ян Хус.
|
7.
|
Барок в славянските литератури – художествени и тематични модели. Представителни автори. Бароков славизъм. Творчеството на Ян Амос Коменски.
|
8.
|
Славянските литератури в периода на Възраждането. Специфика на литературните процеси, типология и периодизация на художествените явления.
|
9.
|
Просвещение и класицизъм в славянските литератури. Жанрова система и характерни теми. Творчеството на Игнаци Крашицки и Доситей Обрадович.
|
10.
|
Романтизъм – типология на направлението в славянски контекст. Характерни особености в съпоставка с европейския романтизъм.
|
11.
|
Художествен модел на полския романтизъм. Проблематика на литературната емиграция. Творчеството на Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.
|
12.
|
Чешки и словашки романтизъм. Художествени интерпретации на идеята за славянската взаимност в литературата на романтизма. Творчеството на Ян Колар. Нееднородност на направлението в чешката литература. Творчеството на Карел Хинек Маха.
|
13.
|
Художествен модел на романтизма в южнославянските литератури. Творчеството на Петар Петрович Негош.
|
14.
|
Реализъм в славянските литератури. Творчеството на Божена Немцова, Ян Неруда, Стеван Сремац, Тарас Шевченко.
|
15.
|
Полски позитивизъм. Доминантни теми. Жанров модел на романа. Творчеството на Болеслав Прус.
|
16.
|
Историческа белетристика в славянските литератури от края на XIX в. Творчеството на Хенрик Сенкевич, Алоис Ирасек, Аугуст Шеноа.
|
17.
|
Литературата на „Млада Полша”. Поезията на Ян Каспрович. Жанрова типология на полския неоромантичен роман – Владислав Реймонд, Стефан Жеромски.
|
18.
|
Модернизъм в чешката и словашката литература. Основни художествени явления. Художествени модели на чешкия декаданс и символизъм.
|
19.
|
Модернизъм в южнославянските литератури. Модерният роман на Борисав Станкович. Творчеството на Бранислав Нушич в контекста на литературата от края на XIX и началото на XX в.
|
20.
|
Поезия на полския междувоенен авангард. Първи и Втори авангард. Литературният кръг „Скамандър”.
|
21.
|
Поезия на чешкия и словашкия междувоенен авангард. Поетизъм и сюрреализъм. Творчеството на Витезслав Незвал и Ярослав Сайферт.
|
22.
|
Поезия на южнославянския междувоенен авангард. Експресионизъм и сюрреализъм.
|
23.
|
Пролетарската поезия в контекста на междувоенната литература – художествени и тематични модели. Творчеството на Иржи Волкер.
|
24.
|
Художествени тенденции и явления в междувоенната проза. Творчеството на Витолд Гомбрович и Мирослав Кърлежа.
|
25.
|
Творчеството на Карел Чапек в контекста на междувоенната проза – жанрови трансформации на романа, разказа и драмата; тематичен диапазон.
|
26.
|
Творчеството на Ярослав Хашек в контекста на междувоенната проза – измерения на жанровия и езиков експеримент в романа.
|
27.
|
Историческата проза на Иво Андрич – представи за историята; жанрови и повествователни модели.
|
28.
|
Славянските литератури през втората половина на XX в. – социокултурни контексти; динамика на литературните процеси. Основни развойни процеси и художествени тенденции в прозата, поезията и драматургията. Представителни автори.
|
29.
|
Феноменът на емигрантската литература от втората половина на XX в. Творчеството на Милан Кундера и Чеслав Милош.
|
30.
|
Славянските литератури в края на XX и началото на XXI в. – основни процеси и художествени явления. Знакови авторски присъствия в славянските литератури от 90-те години на XX в. насам.
|
31.
|
Художествени модели на постмодернизма в славянските литератури. Творчеството на Милорад Павич и Данило Киш.
|
Библиография
Основна:
Литературни истории, обзорни трудове и антологии:
Биолчев, Боян. Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс, София, 1987.
Бонджолов, Христо, Савов, Ганчо. История на южнославянските литератури, Велико Търново, 2012.
Василева–Карагьозова, Светлана. По пътя на барока. Рецепция и трансформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, 2013.
Карел Хинек Маха или Гласът на падналата арфа, съставител Жоржета Чолакова, Пловдив, 1993.
Два зубъра и муза. Полската литература XV-XVIII век - епохи, автори, текстове, съставител Камен Рикев, София, 2014.
Дончева, Дарина. Сръбска литература, Пловдив, 2000.
Зубър, видра и паун. Антология на полската литература от Средновековието до Просвещението, съставител Камен Рикев, София, 2008.
Кшижановски, Юлиян. История на полската литература, София, 1988.
Ничев, Боян. Модернизъм и символизъм в южнославянските литератури, София, 2002.
Павлов, Иван, Тодоров, Величко, Балабанова, Христина. История на чешката литература, част 1, 2, С., 1986, 1989.
Павлов, Иван. Записки по словашка литература, София, 1995.
Полската поезия между двете световни войни, съставител Панайот Карагьозов , София, 1996.
Савов, Ганчо. Южнославянските литератури през XX столетие, Велико Търново, 2009.
Монографии, сборници със статии:
Биолчев, Боян. Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич. Между осанката на народния пророк и homo ludens, София, 1995.
Георгиев, Никола. Българска хашекиада, София, 1997.
Григоров, Добромир. Милан Кундера и познанието на романа, София, 2001.
Иво Андрич и неговата Босна, съставители Катя Йорданова, Ина Христова, София, 2003.
Игов, Светлозар. Иво Андрич, София, 1992.
Карагьозов, Панайот. Някогашните славяни днес, София, 1997.
Карагьозов, Панайот. Календари, мъченици и поети. Статии по полска история и литература, София, 2010.
Карпински, Войчех. Книги бунтовни, София, 1999.
Миндова, Людмила. Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма, София, 2011.
Ничев, Боян. Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през XVIII и XIX век, София, 1971.
Тодоров, Величко. Световният чех. Книга за Карел Чапек, София, 1990.
Тодорова, Валерия. Словашкият романтизъм – модерност и традиция, Велико Търново, 2015.
Христова, Ина. Мирослав Кърлежа, София, 2005
Чолакова, Жоржета. Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм, Пловдив, 1998.
Допълнителна:
Балчева, Антоанета. Между мита и балканските реалности. Романтизмът на славянския юг. София, 2000.
Бахнева, Калина. Преселението на художественото слово. Полският романтизъм и модернизъм и френският символизъм в българския поетичен контекст от края на XIX до 20-те години на XX век, София, 1993.
Биолчев, Боян. Станислав Виспянски, София, 2003.
Бурова, Ани. Литературата и фрагментаризираният свят, София, 2014.
Вахтел, Андрю Барух. Да твориш след комунизма. Ролята на писателя в Източна Европа, София, 2007.
Георгиев, Емил. Очерки по история на славянските литератури, т. 1, 2, София, 1977.
Георгиева, Десислава. Мостове от думи. Полската литература в България в периода между двете световни войни. София, 1997.
Григоров, Добромир. Градината на литературната история. Пражката школа и нейният принос за обновяването на литературната история, С., 2012.
Григорова, Маргрета. Хоризонти и пътища на полската идентичност, Велико Търново, 2002.
Григорова, Маргрета. Литературни посвещения. Ритуални зони на словото в полската литература, Велико Търново, 2003.
Григорова, Маргрета. Очите на словото. Полонистични студии, Велико Търново, 2014.
Даскалов, Николай. Оспорвани шедьоври. “Quo vadis“, „Фараон“, „Пепелища“, София,1994.
Игов, Светозар. Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове, София, 2012
Изгнаничеството. Драма и мотивация, съставител Магда Карабелова, София, 1996.
История литератур западных и южных славян, т. 1-3, ред. совет Будагова, Л. Н., Липатов, А. В., Никольский, С. В., Москва, 1997–2001.
Карагьозов, Панайот. Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, София, 1996.
Карагьозов, Панайот. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация, хронология и типология, критика и апология на славянското мъченичество, София, 2006.
Кирова, Лилия. Сходни процеси и явления в литературите на балканските славяни, София, 1988.
Кирова, Лилия. Литературно-естетически процеси на Балканите, София, 1994.
Маджарова, Таня. Повествователни практики в разказите на Ян Неруда, Пловдив, 2010.
Миндова, Людмила. Другата Итака, София, 2016.
Мукаржовски, Ян. Студии по теория на изкуството, София, 1993.
Можейко, Едвард. Социалистическият реализъм, София, 2009.
Ничев, Боян. Основи на сравнителното литературознание, София, София, 1986.
Пенчева, Анжелина. Мост между вселени. Баладите на Карел Яромир Ербен, София, 2002.
Чавдаров, Рачо. Помагало по история на славянските литератури, ч. 1–3, Шумен, 1991–2003.
Павлов, Иван, Тодоров, Величко. Българо-чешки литературни паралели, I, ІІ. София, 1983, 1992.
Павлов, Иван, Пирова, Валентина, Христоматия по стара чешка литература, София, 1993.
Павлов, Иван. Наративът и неговите литературни силуети, София, 1997.
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Балкански литератури. София, 2004.
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Славянски литератури. София, 2002.
Шалда, Франтишек Ксавер. Безсмъртие на творчеството, Варна, 1984.
Дата: 23. 03. 2018 г. Съставил:
проф. дфн Панайот Карагьозов, доц. д-р Ани Бурова
гл. ас. д-р Елена Христова, гл. ас. д-р Славея Димитрова
Достарыңызбен бөлісу: |
