Утвърдил: декан



Дата27.02.2020
өлшемі204,5 Kb.
#58604
Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Факултет по славянски филологии.


Специалност: (код и наименование)

СЛБ

0

1

0

2

0

6

1

5

Българска филология, задочно обучение.............................................................................



Магистърска програма: (код и наименование)




























...................................................................................................................................................

УЧЕБНА ПРОГРАМА

Д

3

2

1

Дисциплина:

(код и наименование) Славянски литератури

Преподавател: гл. ас. д-р Елена Христова


Асистент: гл. ас. д-р Елена Христова


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

50

Семинарни упражнения

20

Практически упражнения (хоспетиране)




Обща аудиторна заетост

70

Извънаудиторна заетост

Реферат




Доклад/Презентация

40

Научно есе




Курсов учебен проект




Учебна екскурзия




Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

70






















Обща извънаудиторна заетост

110

ОБЩА ЗАЕТОСТ

180

Кредити аудиторна заетост

3

Кредити извънаудиторна заетост

3

ОБЩО ЕКСТ

6





Формиране на оценката по дисциплината1

% от оценката



Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)






Участие в тематични дискусии в часовете

30%



Демонстрационни занятия





Посещения на обекти





Портфолио





Тестова проверка





Решаване на казуси





Текуша самостоятелна работа /контролно




















Изпит

70%

Анотация на учебната дисциплина:

Лекционният курс е предназначен за студентите от специалността Българска филология, задочно обучение, и разглежда литературните процеси и явления при южните и западните славяни в сравнителен план с цел очертаване на общите развойни модели и извеждане на националните литературни специфики. Литературните явления се разглеждат във връзка с обществената и културна история. Курсът разширява и надгражда придобитите от студентите знания за българската литература и ги улеснява при ситуирането на родните феномени на художествената словеснност в общославянски и европейски контекст.



Предварителни изисквания:

Основни знания за славянските народи и държави – географско разположение, конфесионална принадлежност на славяните.

Основни знания за европейската обществена и културна история.






Очаквани резултати:

Умение студентите да съотнасят периоди, автори и произведения от нашата литература със съответните в други славянски литератури; утвърждаване на траен интерес към литературите на сърби, хървати, словенци, поляци, чехи и словаци; повишаване на литературната култура на студентите; задълбочаване на знанията за общественото и културно развитие на славяните и свързаните с него литературни феномени.




Учебно съдържание






Тема:

Хорариум

1.

Предмет на сравнителното литературознание. Световна литература и национална литература. Развитие на сравнителното славянско литературознание

2

2

Славяните на геополитическата карта на Европа.

Исторически развой. Конфесионална принадлежност на съответния славянски народ



2

3

Славянските литератури през Средновековието. Жанрова система и поетика

2

4

Хуманизмът и неговото влияние в славянските страни. Славянският ренесанс – културни специфики и литературна продукция:

- Ренесансовата литература на Дубровник и Далмация. Хърватският петраркизъм. Марко Марулич. Марин Държич;

- Литературата на Полския ренесанс: Ян Кохановски.



4

3

Реформация при славяните. Хуситското движение в Чехия. Литература на протестантизма в славянските страни.

2

4.

Славянският барок – литературни специфики, тематика и поетика. Ян Амос Коменски. Бароков славизъм. Иван Гундулич. Мавро Орбини.

2

5.

Просвещение и просветителски проекти при славяните. Доситей Обрадович.

1

6

Славянското възраждане – типология и специфики. Националните проекти и литературата. Илирийският културен проект.

1

7

Романтизъм в славянските литератури:

  • Полски романтизъм: Адам Мицкевич; Юлиуш Словацки. Емигрантската тема в полската романтическа литература;

  • Чешки романтизъм. Западноевропейската романтическа поема и творчеството на Карел Хинек Маха;

  • Южнославянски романтизъм. Проблематика и поетика на поемите на Петър Перович Негош.

6

9

Реализъм в славянските литератури:

- Чешката реалистична проза – типология и поетика. Божена Немцова, Ян Неруда;

- Сръбската проза през втората половина на ХІХ век. Стеван Сремац; Лаза Лазаревич.


2

10

Историческият роман в славянските литератури. Жанрови особености и поетика. Хенрик Сенкевич.

2

11

Полски литературен позитивизъм. Болеслав Прус.

1

12

Модернизъм в славянските литератури:

- Литературата на Млада Полша. Полска модернистка поезия: Ян Каспрович;

- Романът на полския неоромантизъм: Стефан Жеромски; Владислав Реймонт;

- Южнославянски модернизъм. Сръбският модерен роман. Борисав Станкович (Нечиста кръв);

- Творчеството на Бранислав Нушич – поетика и тематика.



6

13

Славянският авангард - литературни течения и поетика.

-Чешки поетизъм –манифести, представители:

Витезслав Незвал, Ярослав Сайферт;



-Полската поезия между двете световни войни.Поезията на полския авангард. Юлиан Тувим, Неокласицистични тенденции в полската междувоенна поезия - Леополд Стаф.

3

14

Романовият жанр в славянските литератури между двете световни войни. Специфика и тематика на славянската междувоенна проза:

- Романът на Ярослав Хашек Приключенията на добрия войник Швейк през световната война - жанрова специфика, проблематика на типажа;



- Жанровете на тривиалната литература в художественото творчество между двете световни войни. Карел Чапек;

- Романовата поетика на Мирослав Кърлежа. Завръщането на Филип Латинович.

4

15

Славянските литератури след Втората световна война:

- Романистиката на Иво Андрич;

- Чешката литература след 1945. Бохумил Храбал.


2

16

Литературата на славянската емиграция след 1945 г. Типология на славянската емиграция.

Милан Кундера. Чеслав Милош. Славомир Мрожек; Вацлав Хавел.



4

17

Съвременна славянска поезия. Збигнев Херберт, Вислава Шимборска, Йован Христич и др.

2

18

Постмодернизъм в славянските литератури. Милорад Павич. Дубравка Угрешич.

2



Семинарни занятия




Тема:

Хорариум

1

Литература на Полския ренесанс. Ян Кохановски (Фрашки, Песни, Трени).

1

2.

Литературата на славянския барок:

Ян Амос Коменски (Лабиринтът на света и раят на сърцето);

Иван Гундулич (Осман).


1

3.

Модели на полската романтическа поема: Адам Мицкевич (Кримски сонети, Задушница (Великата импровизация), Пан Тадеуш; Юлиуш Словацки (Анхели).

2

4

Европейски литературни мотиви в творчеството на Карел Хинек Маха (Май).

1

5

Южнославянският романтически модел. Петър Петрович Негош (Горски венец).

1

6

Реализъм в славянските литератури. Епическите жанрове в славянските литератури. Божена Немцова (Баба), Стеван Сремац (Поп чира и поп Спира).

2

7

Историческият роман в славянските литератури. Хенрик Сенкевич (Quo vadis). Полски литературен позитивизъм. Болеслав Прус (Кукла).

1

8

Литературата на Млада Полша. Полският роман между модерното и традиционното. Стефан Жеромски (Пепелища); Владислав Реймонт (Селяни).

2

9

Модернизъм и натурализъм. Нечиста кръв на Борисав Станкович

1

10

Творчеството на Бранислав Нушич – поетика и тематика (Автобиография, Г-жа Министершата).

1

11

Славянски авангард. Полската поезия между двете световни войни: Юлиян Тувим (Бал в операта).

Чешкият поетизъм. Витезслав Незвал (Азбука , Едисон).



1

12

Романовата поетика на Приключенията на добрия войник Швейк през светованата война от Ярослав Хашек.

1

13

Тривиалните жанрове в творчеството на Карел Чапек (Разкази от единия и от другия джоб, R.U.R, Война със саламандрите).

1

14

Романистиката на Иво Андрич (Мостът на Дрина/ Травнишка хроника, Прокълнатият двор).

1

15

Славянските литератури в емиграция. Милан Кундера (Непосилната лекота на битието).

1

16

Постмодерна сръбска проза. Милорад Павич (Хазарски речник, Последна любов в Цариград)

1

17

Творчеството на Дубравка Угрешич. Постмодернизъм и женско писане (Американски речник/ Музеят на безусловната капитулация/ Баба Яга снесе яйце).

1


Конспект за изпит




Въпрос

1.

Славянските литератури през Средновековието

2.

Ренесансовата литература на Дубровник и Далмация

3.

Полски ренесанс. Творчеството на Ян Кохановски

4.

Реформация при славяните. Ян Хус

5.

Барок при славяните. Бароков славизъм в хърватската литература на ХVІІ век

6.

Ян Амос Коменски – философско-педагогически концепции и художествено творчество

7.

Славянското възраждане – национални проекти и литература

8.

Славянският романтизъм. Славянските литератури в контекста на западноевропейския романтизъм:

  • Творчеството на Адам Мицкевич;

  • Творчеството на Юлиуш Словацки;

  • Западноевропейският жанров модел и поемата Май на Карел Хинек Маха;

  • Специфики на южнославянската епическа поема. Петър Петрович Негош

9.

Реализъм в славянските литератури. Божена Немцова. Стеван Сремац

10.

Полски литературен позитивизъм. Болеслав Прус.

11

Историческият роман в славянските литератури. Хенрик Сенкевич

12

Славянският литературен модернизъм:

  • Литературата на Млада Полша. Романистиката на Стефан Жеромски и Владислав Реймонт

  • Сръбският модерен роман. Борисав Станкович

13

Творчеството на Бранислав Нушич – поетика и тематика

14

Романовата поетика на Ярослав Хашек

15

Творчеството на Карел Чапек – тематика и жанрове

16

Славянски литературен авангард. Витезслав Незвал. Юлиян Тувим

17

Романовата поетика на Мирослав Кърлежа

18

Романистиката на Иво Андрич

19

Славянските литератури след 1945 г. Бохумил Храбал

20

Литературата на славянската емиграция след 1945 г. Типология и представители

21

Постмодернизъм в славянските литератури. Милорад Павич. Дубравка Угрешич


Библиография

Основна:

Биолчев, Боян. Пътят на едно Възраждане. Самобитности европейски традиции в поезията на полския ренесанс.С., 1992.

Георгиев,Емил. Очерки по история на славянските литератури. С.,1977.

Даскалов, Николай. Славянски литературни взаимоотношения. В. Търново, 1999.

Дончева, Дарина. История на сръбската литература. Пловдив, 2000

Западноевропейският модернизъм и славянските литератури - кр.19. и 20-те г. на 20 в, В. Търново, 1999

Изгнаничеството. Драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. С., 1996.

История литератур западных и южных славян. І-ІІІ.Москва, 1997.

Карагьозов,Панайот. Някогашните славяни днес.С., 1997.

Карагьозов,Панайот. Самосознание словесности. Историография славянских литератур. С.,1997.

Кирова, Лилия. Сходни процеси и явления в литературите на балканските славяни. С., 1988.

Кшижановски, Юлиян. История на полската литература.С.,1988.

Ничев, Боян.Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература. С., 1976.

Ничев, Боян. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986.

Ничев, Боян. Модернизъм и символизъм в южнославянските литератури. С., 2002.

Павлов, Ив.,Тодоров, В., Балабанова, Хр. История на чешката литература. І-ІІ;С.,1986,1989.

Полската поезия между двете дветовни войни. пр. П. Карагьозов, С., 1997.

Преводна рецепция на европейските литератури в България, т.5. Славянски литератури Издателство на БАН,София, 2004.

Преводна рецепция на европейските литератури в България, т. 6. Балкански литератури. Издателство на БАН,София, 2004.


Допълнителна:

Балчева, Антоанета. Между мита и балканските реалности: Романтизмът на славянския юг. С., 2000.

Бахнева, Калина. Преселението на художественото слово. Полският романтизъм и модернизъм и френският символизъм в българския поетичен контекст от кр. на ХІХ до 20-те години на ХХ век. С.,1993.

Биолчев, Боян.Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич. Между осанката на народния пророк и homo ludens.C., 1995.

Биолчев, Боян. Станислав Виспянски. Енциклопедия на неоромантизма. С., 2003.

Бонджолов, Христо. Homo Balcanicus като homo ludens.Сатирична картина на света в творчеството на Радое Доманович и Бранислав Нушич.В.Търново, 2002.

Бурова, Ани. Литературата и фрагментаризираният свят. С., 2014.

Григоров, Добромир. Милан Кундера и познанието за романа. С., 2001.

Даскалов, Николай. Оспорвани шедьоври. В. Търново, 1994.

Даскалов, Николай. Сюжетите на историята и реваншът на духа. В. Търново, 2001.

Игов, Светлозар. Иво Андрич. Творческо развитие и художествена структура. С., 1992.

Кирова, Лилия. Литературно-естетически процеси на Балканите. С., 1994.

Миндова, Людмила. Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма. С., 2011

Ничев, Боян. Бранислав Нушич. Монография. С., 1962.

Павлов, Иван. Наративът и неговите силуети. С., 1999.

Павлов, Иван. Съвременният български и чешки роман. С., 1989.

Тодоров, Величко. Световният чех. Книга за Карел Чапек.С.,1990.

Христова, Ина. Мирослав Кърлежа. С., 2006.


Дата: 23. 03. 2018 г. Съставил: гл. ас. д-р Елена Христова


1 В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.




Достарыңызбен бөлісу:




©engime.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет