Республикалық ғылыми-тәжірибелік конференциясының материалдары

420 

 

 

 

               ЖолЮмЮноа 

 

    ҔуЮндыҕ ДосмЮғЮнЯетұлы  

             турЮлы естеліктер 

 

 

 

 

 

 

Бегалы Нүркей, 

уизика-масемасика ғылымдарының  

кандидасы, Ш.Талифанов асындағы  

Көкчесат мемлекессік тниверрисесінің 

дохенсі, ктррсар жолдары 

 

ДОР-ЖОЛДАРСЫҖ БІРЕГЕЙІ 

 

1953  жълдъң  чілде  айънъң  12  жҰлдъзънда  оЯса  мексепсі  бісіЯгеннен 

кейін мамандъҕ игеЯт маҕрасъмен Алмасъға ассандъҕ. Ол кезде жоғаЯғъ оҕт 

оЯъндаЯъ негізінен Ререйде және Ҕазаҕрсан бойънча Алмасъда ғана боласън. 

Пойъзға  ҲміЯімде  біЯінчі  Яес  осъЯъп,  бүкіл  Ререй  ҕалалаЯън  баръп  Ҳсіп, 

Ремей аЯҕълъ бер сәтлік дегенде Алмасъға келіп жессік. 

БіЯінчі Яес кҲЯген әрем ҕала жаръл ағачсаЯға оЯанған, кҲчелеЯінде ағъп 

жасҕан  бҰлаҕ  ртлаЯъ,  чъңън  ҕаЯ  барҕан  Аласат  аьрънда  Ҳсе  жаЯаръмдъ 

оЯналарҕан.  Барсапҕъда  ҕала  сіЯчілігі  соръндат  кҲЯінгенмен  сез  бейімделіп 

кессік.  ЖоғаЯъ  оҕт  оЯъндаЯъна  ҕабълдат  емсифандаЯъ  самъздъң  біЯінде 

барсаласън.  Менің  чілденің  оЯсарънда  келт  ребебім  ЛенингЯадсъң 

полисефникалъҕ  инрсистсъна  сүрт  аЯман  боласън.  Ол  кезде  Морква, 

ЛенингЯад  жоғаЯъ  оҕт  оЯъндаЯъна  Ҕазаҕрсанға  80  оЯън  бҲлінесін.  Бағъмдъ 

рънап бер пәннен емсифан сапръЯдъм, біЯ пәннен – чес сілі – үчсік баға алъп 

ҕалғандъҕсан 31 чілде күні ҕҰжассаЯъмдъ ҕайсъп алъп рол кезде Р.М.КиЯов 

асъндағъ 

Ҕазаҕсъң 

мемлекессік 

тнивеЯрисесінің 

уизика-масемасика 

уактлысесіне сапръЯдъм. Келері күні емсифан да барсалъп кессі. Регіз пәннен 

емсифан  сапръЯъп  уактлысес  рстденсі  Яесінде    ҕабълдандъҕ.  БіЯден  баЯлъҕ 

рстденссеЯмен  санъра  ҕоб  бола  беЯмейсіні  белгілі.  БіЯінчі  күннен  барсап 

дәЯірсің  баЯлъҕ  сүЯі  оЯърча  жүЯгізілді.  Ҕазаҕ  мексепсеЯін  бісіЯіп  келген  біз 

риьҕсъ ҕазаҕ жарсаЯъна оңайға роҕҕан жоҕ. 

БіЯінчі  ктЯрсан  барсап  екі  жъл  бойъна  мамандъҕ  пәндеЯіне  ҕора 

апсарънда  екі  Яес  оЯър  сілі  рабағъ  оҕъсълдъ.  Біздің  оЯър  сілі  бойънча 

ратасъмъздъ секреЯт үчін біЯ-екі рабаҕсан кейін жазбача баҕълат жүЯгізілді. 

Атълдан  келген  кҲпчілігіміз  екілік  бағанъң  иегеЯі  болдъҕ,  аЯамъздағъ  біЯ 

421 

 

ҕазаҕ рстденсі берсік баға алъп чъҕсъ да, оЯър сілі рабағъна ҕасъртға еЯкіндік 

алдъ. Міне, ол рстденс Жоламанов Ҕтандъҕ боласън. Оръ кезден барсап біздің 

санърсъғъмъз жалғара беЯді де бер жъл бойъна жаҕръ дор жолдар болдъҕ.  

Мүмкін біздің адами ҲміЯіміздің барсалтъ да біЯ мезгіл де болғандъҕсан 

да  чъғаЯ:  рстденссік  ҲміЯге  дейін  әЯ  аймаҕса  болраҕ  са  үлкендеЯдің  айстъ 

бойънча  ҕолдан  жаралған  ачсъҕ  зобалаңънан  ҕҰлағдаЯ  болъп  Ҳрсік,  1937 

жълдъ балалъҕ чағъмъздъң кҲзі кҲЯді, 1941 жълъ алапас роғърсъң заЯдабън 

саЯссъҕ,  1947  жълдаЯдағъ  сізіммен  ғана  Ҳлчеп  беЯесін  ҕадаҕ  мҲлчеЯіндегі 

нандъ да жеп кҲЯдік. Рондъҕсан біЯімізді біЯіміз жаҕръ сүрінтчі едік. 

БіЯінчі  ремерсЯ  емсифандаЯън    жаҕръ  сапръЯмай  солъҕҕандъ  рстденс 

бола  алмайръң.  Ҕтандъҕ  болра  баЯлъҕ  пәндеЯді  берсік  бағаға  сапръЯъп, 

білімге  ҕҰчсаЯлъҕсъң  Ҳнегерін  кҲЯрессі.  Жаҕръ  оҕтмен  ҕасаЯ  ҕоғам 

жҰмърсаЯъна да белрене ҕасъртчъ еді.  

Бізге дейін уизика-масемасика уактлысесінде ҕазаҕ жарсаЯъ аз болған да, 

кҲпчілік  мәдени  чаЯалаЯ  оЯър  сілінде  жүЯгізілген.  Ҕтандъҕсъң  барсатъмен  

2-чі  ктЯрҕа  чъҕҕанда  ҕазаҕ  ҕъз  жігіссеЯі  Ұйъмдаръп  жаңа  жълға  ҕазаҕча 

конхеЯс ҕобға ҰйғаЯъм жарадъҕ. Онъң ҰйъмдарсъЯт ҕабілесінің жоғаЯълъғъ 

нәсижерінде  біЯінчі  конхеЯсіміз  Ҳсе  рәссі  чъҕсъ.  Рол  конхеЯске  ҕасърҕан 

ҕазаҕ  мҰғалімдеЯінің  ҕтанъч  резімдеЯі  еЯекче  байҕалъп  сҰЯдъ  да  бізге 

кҲпсеген алғърсаЯън жаръЯмадъ. БҰл барсаманъ әЯі ҕаЯай жалғарсъЯа беЯдік. 

Нәсижелілігі  рончалъҕсъ,  біздің  кҲЯкем  ҲнеЯпаз  Ұйъмънъң  мтзъкалъҕ 

деңгейін  кҲсеЯт  үчін  жоғаЯъ  латазъм  иелеЯінің  нҰрҕатъ  бойънча 

конреЯвасоЯиьнъң 4 ктЯр рстденсін мтзъкалъҕ жесекчі Яесінде бекісіп беЯді.  

БҰл  кезде  Ҕтандъҕ  ктЯрсъң  ҕҰЯамънда  150  рстденсі  баЯ  комромол 

Ұйъмън  барҕаЯасън.  1957  жълъ  жарсаЯ  ҲнеЯі  ръналасън  уерсивалы  Ҳсіп 

жасҕан  кезең.  Оған  уактлысес  асънан  біз  де  ҕасъръп  Алмасънъң 

раьбаҕсаЯънда  райърҕа  сүрсік  се  «Ҕазаҕ  фоЯъ»  деп  асалъп  кескен  ҕойълъм 

ҕалалъҕ  жарсаЯ  уерсивалінің  латЯеасъ  асанъп,  Ҕтандъҕҕа  ҰйъмдарсъЯтчъ 

Яесінде 25 ром ръйлъҕ беЯді (ол кезде мол аҕча боласън). 

БіздеЯ  рстденссік  ҲміЯімізде    кҲпсеген  атълчаЯтачълъҕ  жҰмърсаЯън 

асҕаЯдъҕ – семекі жапъЯағън жинат, ҕъзълча Ҳркінін релдіЯест, маҕса жинат, 

ҕърсъҕ чҲп ҕоЯън жинат, егін алҕабънъң арсъғън сазалап үкімеске сапръЯт 

сағъ рол риьҕсъ әЯ сүЯлі жҰмърсаЯ. БҰл жҰмърсаЯ негізінен ҕъЯкүйек айъмен 

ҕазан  айънъң  оЯсаръна  дейін  асҕаЯъласън.  Кей  жълдаЯъ  чілде  айънда  да 

баЯъп  жүЯдік.  Әдессегідей  бҰл  жҰмърсаЯда  да  Ҕтандъҕ  ҰйъмдарсъЯт 

ҕабілесінен айъЯълмай жолдарсаЯънъң жҰмърсъ адал оЯъндағандаЯън салап 

естчі еді. 

Үчінчі ктЯрсъ бісіЯгеннен кейін болт кеЯек, бізді чілде айънда Жамбъл 

облърънъң «Билі  кҲл» жағарънда біЯ колфозға чҲп жинатға ассандъЯдъ. БіЯ 

ай  меЯзімде  Ҳгіз  аЯбамен  чҲмеледегі  чҲпсъ  саръп  атълдъң  чҲп  ҕоймаръна 

үйіп  беЯдік.  Рондағъ  жҰмър  баЯърънда  ҕалада  Ҳріп  жесілген  рстденссеЯдің 

рънға  (келе-келе)  іліккендеЯі  болдъ.  АЯарънда  чҲп  аЯсҕан  аЯбанъң  үрсінде 

Ҳзін Ұрсап осъЯа алмай ҕҰлап ҕалғандаЯъ да болдъ. АйъЯмен чҲп кҲсеЯтде де 

күлкілі жағдайдъ кездерсіЯдік. Ол кезде рстденссеЯ аЯарънда Ҳз аЯа рън деген 

мъҕсъ  боласън.  ШҲп  чабтдан  ҕайсҕаннан  кейін  Ҕтандъҕ  уизика  бҲлімінің 

422 

 

алдъңғъ ҕасаЯлъ рстденссеЯін ҰйъмдарсъЯъп жоғаЯъдағъ келсіЯілген күлкілі 

жағдайлаЯдъ  «Рвесовой  зайцик»  деп  асаласън  расиЯалъҕ  дъбърръз  уилым 

сүріЯіп кҲЯресілгені әлі күнге ерімде. 

Ол  кезде  Ұлссъҕ  Ятфъмъз,  пасЯиоссъҕ  резіміміз  мъҕсъ  болтчъ  еді. 

Ронъң  ребебі  болаЯ  –  біз  тнивеЯрисес  бісіЯгеннен  кейін  он  рстденс  

арпиЯанстЯаға  алъндъ  да,  ұміЯзаҕ  РҰлсанғазин  аррирсенс  Яесінде 

тнивеЯрисессе  ҕалдъЯълдъ.      Кейіннен  олаЯдън  бәЯі  де  үлкен  ғълъм  иелеЯі 

болғанъ  бәЯімізге  мәлім.  ОлаЯдъң  аЯарънан  бүкіл  дүние  ғалъмдаЯъ  санисън 

академик се чъҕсъ. 

ПасЯиоссъҕ Ятф дегеннен ерке сүреді. СҲЯсінчі ктЯрсъ бісіЯгеннен кейін 

РаЯъҲзек  рсанхиьръна  аЯсиллеЯиь  полкъна  біЯ  жаЯъм  айға    сҲЯс  жълдъҕ 

ҕоръмча  оҕъған  роғър  ғълъмън  сәжіЯибеде  ҕолдант  маҕрасънда  ассандъҕ. 

Бізді  барсап  баЯған  бізге  рабаҕ  беЯген  запарсағъ  екі  подполковник  боласън. 

Онъң біЯеті Волыко ерімді дҲЯекілет рҲйлетчі еді. Рағас саңғъ алсъда сҰЯамъз 

да  бер  чаҕъЯъмдай    ҕачъҕсъҕҕа  жүгіЯт  әдесіміз  –  сәЯсіп  бойънча  ролай. 

Кечкі арсан кейін жиналғанда ҕазаҕ ҲлеңдеЯін айстчъ едік. Рондай біЯ жүгіЯір 

кезінде  біздің аЯамъзда бойъ кічіЯек күчі де ара мъҕсъ емер рстденс баЯ еді, 

роған  ҕалъп  ҕойдъң  деп  Ұлссъҕ  намъръна  сиесіндей  дҲЯекі  рҲз  айсъп 

жібеЯген.  Оған  бәЯіміздің  намъръмъз  ҕъзъп  подполковникке  тлысимастм 

койъп,  Алмасъға  ҕайспаҕчъ  болъп  жиналдъҕ.  БҰл  мәреле  Ҕтандъҕсъң 

дипломасиьръ  аЯҕълъ  оң  чечіліп  подполковник  кечіЯім  рҰЯатға  мәжбүЯ 

болдъ. 

1958  жъл.  Берінчі  ктЯр  аьҕсалъп,  мемлекессік  емсифанға  жаҕъндап 

ҕалған мезгіл. Алаев МтзауаЯ ассъ ҰйғъЯ жігісі бізбен біЯге ктЯрсар боласън. 

Рол  жігіс  атълдар  жігісінің  үйлент  сойънда  болъп,  жасаҕфанаға  ҕайсъп  келе 

жасҕанда  сәЯсіп  раҕчълаЯъна  (ічкендік  ралдаЯънан)  дҲЯекі  ҕимълдаЯ 

кҲЯрескен  кҲЯінеді.  ОлаЯ  сәЯсіп  бойънча  жатъп  сарсап  келері  күні  росҕа 

беЯесін фассама дайъндайдъ. БҰл жағдайдъң барсалғанъна біЯ жҰма Ҳсіп кессі 

де  біздеЯ  масемасикадан  емсифан  сапръЯъп  са  болдъҕ.  Комирриь  біЯаҕ  Яес 

сағайъндаладъ.  Онъң  барсъғъ  К.П.ПеЯридркий  деген  пЯоуерроЯ  болтчъ  еді. 

Роған елчі Яесінде МҰзауаЯдъң біЯге оҕисън ҕъзън және Ҕтандъҕсъ жібеЯдік 

се  барсъҕсъң  ҕоръмча  емсифан  ҕабълдаймън  деген  Яизачълъғън  алъп, 

ҕалалъҕ пЯоктЯоЯдан таҕъсча бораст ҕағазън алъп, Алаев МҰзауаЯдъң бізбен 

біЯге  диплом  алтъна  мүмкінчілік  жаралъндъ.  Рол  МтзауаЯ  кейін  мексеп 

диЯексоЯъ болъп,  ҕанчама жарсаЯға сәлім сәЯбие беЯді.  

Адам  болғарън,  әріЯере  жарсъҕ  чағънда  чалър  барасън  мезгілдеЯің 

боладъ. Ол чалърсъң  нәсижері келеңріз жағдайлаЯға да роҕсъЯасънъ аҕиҕас. 

Дегенмен  рондай  сҰрсаЯда  маңъңда  жүЯегі  саза  чън  жолдарсъҕсъ  жоғаЯъ 

бағалайсън замандаръң болра ҕандай ғанибес. 

Міне, рондай дор-жолдарсъң біЯегейі Ҕтандъҕ ДормағанбесҰлъ еді. 

 

10 желсоқран 2005 ж. 

 

 

423 

 

Ғаутр Мұҕанов,  

уизика-масемасика ғылымдарының  

кандидасы,  Р.Сорайғыров  асындағы  

Павлодар мемлекессік  

тниверрисесінің проуерроры 

 

ДОРЫМА 

 

Аьтлъ  азамас,  іркеЯ  барчъ,  дорҕа  адал,  жаҕръ  ҰлдаЯ  мен  ҕъздаЯдъ 

ҲріЯген  осбарънъң  ҕожаръ,  ҰрсаздаЯдъң  Ұрсазъ  болған  Ҕтандъҕ 

ДормағанбесҰлъ Жоламановсъң дүниеден Ҳскеніне де жъл солъпсъ. ПавлодаЯ 

индтрсЯиалдъ  инрсистсънъң  жаңадан  ачълъп  жасҕан  кезі.Оръ  инрсистссъң 

жоғаЯъ  масемасика  кауедЯарънъң  жҰмъръ  мен  ҰрсаздаЯ  Ұжъмън 

ҕалъпсарсъЯт  кауедЯанъң  меңгеЯтчі  міндесін  асҕаЯтчъ  маған  жүкселген 

боласън.  1961  жълдъң  чілде,  самъз  айлаЯънда  біЯ  соп  жар  мамандаЯ 

ҕабълдандъ.  ОлаЯдъң  ічінде  Ҕ.Д.Жоламанов,  Б.Р.ПираЯев,  А.Р.ЗоЯшиков, 

С.К.Шаьфмесов  с.  б.  баЯ.  КауедЯадағъ  ҰрсаздаЯ  ранъ  оннан  арсъ.ОлаЯдъң 

ічінде жоғаЯъ оҕт оЯнънда рабаҕ беЯт сәжіЯибері баЯлаЯъ Ҕ.Д.Жоламанов пен 

Б.Р.ПираЯев еді. Ҕтандъҕ ДормағанбесҰлъ алғачҕъ күннен барсап Ҳзінің сеЯең 

білімділігін санъссъ. Оған мърал Яесінде мъна оҕиғанъ айса кескен жҲн.  

1961-62  оҕт  жълънъң  екінчі  жаЯсърънда    кауедЯаға  біЯ  «аға 

оҕъстчълъҕ» оЯън бҲлінді. Оръ оЯънға Ҕ.Д.Жоламанов пен Б.Р.ПираЯевсъң 

ҕайръръ лайъҕ екенін чечт кауедЯаға сапръЯълдъ. Онъ чечт сек ҕана ачъҕ 

лекхиь  Ҳскізт  аЯҕълъ  мүмкін  еді.  Екетіне  де  «Екінчі  Яессі  жазъҕ  ръзъҕсаЯ» 

саҕъЯъбъ  бойънча  Ҳскізт  сапръЯълдъ.  Ҕтандъҕ  ДормағанбесҰлъ  Ҳскізген 

ачъҕ  лекхиь  үздік  деп  санълъп  кауедЯа  «аға  оҕъстчълъҕ»  оЯън 

Ҕ.Д.Жоламановҕа беЯіледі деп чечсі. Оръ ҕъзмессі екі жълдай асҕаЯъп, 1963 

жълдъң    жазънда  Ҕтандъҕ  ДормағанбесҰлъ  1962  жълъ  ачълған  ПавлодаЯ 

педагогикалъҕ  инрсистсънъң    масемасика  кауедЯарънъң  меңгеЯтчірі 

ҕъзмесіне атърсъ.  

Мен  1964  жълдъң  ҕазан  айънда,  ППИ-дің  ЯексоЯъ  А.Р.КасеЯининн3ң 

чаҕъЯтъ  бойънча,  уизика-масемасика  уактлысесінің  деканъ  ҕъзмесіне 

атърсъм. Оръ таҕъссан Ҕтандъҕ ДормағанбесҰлъ КҲкчесат пединрсистсънъң 

оҕт  жҲніндегі  пЯоЯексоЯъ  болъп  сағайъндалғанча  дейін  біЯге  ҕъзмес 

асҕаЯдъҕ.  Онъң  ҰйъмдарсъЯтчълъҕ  ҕабілесі,  ҕъзмессегі    іркеЯлігі,  ғълъми-

зеЯссет  жҰмъръндағъ    сабандълъғъ  оръ  жълдаЯъ  ҕалъпсарсъ.  ұзінің  еңбегі 

аЯҕарънда кандидассъҕ дирреЯсахиь ҕоЯғадъ, дохенссік асаҕ алдъ.  

Ҕтандъҕ  ДормағамбесҰлъ  Ұлсжандъ,  ҕанънда  ҕазаҕсъң  намър  осъ 

ҕайнаған  азамас  еді.  Онъң  оръ  адами  ҕариесінің  дәлелі  Яесінде  мънанъ  асап 

Ҳсрем деймін. 1965-66 жълдаЯъ Н.Р.ФЯтшевсъң ачъҕ човинирсік раьрасънъң 

ралдаЯънан  ҕала  жарсаЯъ  оЯър-ҕазаҕ  бҲлчек  екіге  жаЯълъп  аЯалаЯънда 

жанжал  ачълъп  сҲбелер  жиі  болдъ.  Оръ  жълдаЯъ  оЯър  жарсаЯънъң 

Ҳксемчілігіне  чъдамаған  ПавлодаЯ  ҕазаҕ  рстденссеЯ  жарсаЯънъң  асънан 

«Комромолыркаь  пЯавда»  газесіне  жазълған  ППИ  инрсистсъ  рстденсінің  фасъ 

ғълъми  кеңерсе  салҕъланъп,  маҕала  авсоЯън  инрсистссан  чъғаЯт  мәрелері 

424 

 

ҕаЯалдъ.  Оръ  мәреле  бойънча  біЯінчі  болъп  рҲз  алған  Ҕтандъҕ 

ДормағанбесҰлънъң  азамассъҕ  келбесі  айҕъндалдъ.  Ол  жарсаЯ  аЯаръндағъ 

ҕазіЯгі  раьри  жағдайдъң  сҲЯкіні  үкімессің  жүЯгізіп  осъЯған  раьрасъна 

байланърсъ екенін айссъ. Ол кезде орълай рҲйлет азамассъҕ еЯлік еді. Ғълъми 

кеңер рстденске рҲгір жаЯиьлатмен чекселіп онъң оҕтдъ бісіЯіп чъғтъна жол 

ачсъ.  

Ҕтандъҕ ДормағанбесҰлъ жеспірсен аьҕ барҕанда дүниеден Ҳссі.  70 жар 

аз ба, кҲп пе... Адамнъң ҲміЯге деген ҕҰчсаЯлъғъ сҰЯғърънан бҰл кҲпсе емер, 

ал аЯсънда ҕалдъЯған Ұлағассъ ҰЯпаҕсаЯъ, мъңдаған чәкіЯссеЯі мен асҕаЯған 

игіліксіірсеЯі сҰЯғърънан аз да емер.  СопъЯағъ соЯҕа, жанъ жәннәсса болрън 

жаҕръ азамас. 

9 қансар 2006 ж. 

 

 

 

 

Шаэфмесов С.К., Ролсан Е.Е.,  

Каирбаев К.К., Кадькалов В.Г., 

Кадькалова В.И., проуеррора 

Павлодарркого гортдаррсвенного 

педагогицеркого инрсистса 

 

ПЕРВЫЙ ЗАВЕДТЮЩИЙ 

 

Жоламанов  Ктандък  Дормаганбесовиц  Яабосал  в  ПавлодаЯрком 

пединрсистсе  р  1963  по  1972  годъ,  со  ерсы  пЯаксицерки  р  рамого  орнованиь 

инрсистса,  косоЯъй  бъл  оскЯъс  в  декабЯе  1962  года.  В  со  вЯемь  коллексив 

пЯеподаваселей  рорсоьл  в  орновном  из  молодъф  лбдей,  поцси  не  имебшиф 

опъса  Яабосъ  в  втзе.  Одним  из  «опъснъф»  нам  пЯедрсавльлрь  Ктандък 

Дормаганбесовиц,  косоЯъй  тже  пЯоЯабосал  некосоЯое  вЯемь  в  втзе.  Он  и 

возглавил  единрсвеннтб  рпехиалынтб  кауедЯт  на    уизико-масемасицерком 

уактлысесе – кауедЯт «Уизики и масемасики». Порколыкт вре бъли, как бъло 

тже  осмецено,  малоопъснъми,      заведтбший  кауедЯой  тдельл  болычое 

внимание  месодике  пЯеподаваниь  в  втзе  и  сЯебовал  сого  же  ос  рвоиф 

подциненнъф. Дль него не бъло мелоцей в Яабосе. Лббое дело въполньлоры им 

кацерсвенно и р полной осдацей.  

Молодъми и неопъснъми бъли согда и Ятководисели инрсистса - ЯексоЯ 

КасеЯинин  Анасолий  Ременовиц  и  пЯоЯексоЯ  ЗикЯин  ОмиЯжан  ЗикЯиновиц, 

косоЯъе  согда  не  имели  тценъф  рсепеней  и  званий.  Врем  пЯифодилоры 

ровмешасы Яабост, тцебт и натцнтб Яабост. Чарсо Ктандък Дормаганбесовиц в 

се  вЯемена  ирполньл  обьзаннорси  пЯоЯексоЯа  инрсистса,  сак  как  ЗикЯин  О.З. 

въезжал в натцнъе командиЯовки дль Яабосъ над дирреЯсахией. 

Начи Ятководисели инрсистса, уактлысеса и кауедЯъ рвоим осночением 

к  Яабосе  и  натке  показъвали  пЯимеЯ  нам,  «молодъм»,  фось  мъ  бъли 

425 

 

оснориселыно молодъми: Яазниха в возЯарсе рорсавльла ос двтф до пьси лес. 

Болычое  внимание  К.Д.  Жоламанов  тдельл  и  розданиб  коллексива  на 

кауедЯе  –  в  полном  рмърле  асого  рлова.  Во  вЯемь  его  Ятководрсва  и  бъла 

заложена  сЯадихиь  -  пЯоводисы  ровмерснъе  меЯопЯиьсиь  пЯеподаваселей  и 

рстденсов:  «Голтбъе  масемасицеркие  огоныки»,  КВН,  пЯазднование  дней 

Яождениь  коллег,  а  засем  и  зашис  дирреЯсахий.  Одним  из  пеЯвъф 

зашисивчифрь, как и подобаес, бъл пеЯвъй «зав.» - Ктандък Дормаганбесовиц 

Жоламанов. 

Порле зашисъ емт не тдалоры поЯабосасы в ППИ, сак как МинирсеЯрсво 

напЯавило  его  в  дЯтгой  молодой  втз  –  Кокцесавркий  ПИ  –  на  должнорсы 

пЯоЯексоЯа. Эсо робъсие нами бъло ворпЯиньсо р двоьким цтврсвом. Р одной 

рсоЯонъ? бъло жалы Яаррсавасырь р Ктандъком Дормаганбесовицем, р косоЯъм 

нар  рвьзъвали  целовецеркие  и  дЯтжеркие  осночениь,  а  р  дЯтгой  рсоЯонъ,  мъ 

бъли  гоЯдъ  сем,  цсо  сЯтд  начего  коллеги  и  дЯтга  бъл  въроко  охенен 

Ятководрсвом  обЯазованиь  Яерптблики,  и  мъ  желали  емт  трпефов  на  новом 

мерсе, в новом коллексиве. 

Порле  осщезда  Ктандък  Дормаганбесовиц  не  пЯеЯъвал  рвьзы  р  нами, 

рвоими коллегами. Каждъй Яаз, бъваь в ПавлодаЯе, он врсЯецалрь р нами, аси 

врсЯеци бъли пЯиьснъ и памьснъ как нам, сак и емт. 

Когда  его  рън  БатъЯжан  оконцил  тнивеЯрисес,  ерсерсвенно, 

масемасицеркий  уактлысес,  со  он  пЯиефал  в  «инрсистс  молодорси  осха»  – 

ПавлодаЯркий  педагогицеркий  инрсистс.  Здеры  он  более  10  лес  пЯоЯабосал 

пЯеподаваселем  в  коллексиве  р    бъвчими  коллегами  Ктандъка 

Дормаганбесовица,  зашисил  кандидасрктб  дирреЯсахиб.  БатъЯжан  орсавил  о 

ребе соже личы фоЯочие ворпоминаниь, желаем емт врьцеркиф трпефов. 

 

 

 

 

Хайруллина Н.Ж. 

Павлодар педагогикалық  

институтының ардагері 

 

ӚШПЕС ІЗ ҚАЛДЫРҒАН НАР ТҦЛҒА 

 

Бәрі  де  күні  кеше  сияқты  еді.  1970  жылы  қыркүйек  айында,  оқу  жылы 

басталысымен,  кафедра  меңгерушісі  Қуандық  Досмағамбетұлы  Жоламанов 

кабинетіне  шақырып,  менің  оқу-тәрбие  жағынан  кафедра  атқарып  жатқан 

жұмысына  тоқталып  ризашылығын  білдірді.  Кӛңілінен  шығып  жатқанымды 

айтып,  сӛзінің  соңында  білім  жетілдіру  курстарына  барып  оқып,  алға  қойған 

мақсат ретінде ғылыми жұмысымның тақырыбын анықтау керектігін айтты. 

Кісі  кӛңілін  қалдырмауға  тырысып,  қоластындағыларға  айтайын  деген 

талап-тілектерін асқан жеберлікпен жеткізе алатын қасиетіне қанық мен, оның 

алғашқы  сӛздеріненақ  маған  оңай  тие  қоймайтын    бір  талабы  бар  екенін 

426 

 

сезгенмін. 

Үйде  жастары  келген  ата-анамыз  және  жас    бала  бар,  отағасы  Қанатбек 

болса,  аспирантурада  оқып  жатқан  еді.  Қуандық  Досмағамбетұлына 

ұсынысының  орынды  екенін  айтып,  қолдайтынымды  білдірдім...  Осы  орайда 

Конфуцийдің  «Егер  ӛзің  түзу  болсаң,  ӛзгелер  бұйрықсыз-ақ  айтқаныңды 

істейді,  егер  ӛзің  қисық  болсаң,  бұйырсаң  да  сені  ешкім  тыңдамайды»  деген 

тағылымды ойы әрдайым есіме түседі. 

Қуандық  Досмағамбетұлы  білгір  үйымдастырушы,  ағымдағы  және 

болашақтың міндеттерін ұсынып қана қоймай, оларды нәтижелі шеше білді. 

Павлодар  педагогикалық  институтының  кӛптеген  белгілі  азаматтарымен 

қызметтес болды. Олардың қатарына Т. Шаяхметов, Ғ. Мұқанов, Қ. Зағыпаров, 

О. Жармакин, Қ. Қайырбаев, У. Қапенов, бұл тізімді жалғастыра беруге болады. 

Осы  азаматтардың  барлығыда  Қуандық  Досмағамбетұлын  ӛте  жоғары 

бағалады.  Адам  жоғары  баға  алу  үшін  оның  сондайлық  ел  арасында, 

жолдастары арасында кісілік және тектілік қасиеттері айшықтанып тұруы керек 

қой. Ол ӛте адал, ӛте шыншыл және ӛте турашыл еді. 

Тірі  ӛледі,  жер  қойнында  жатады.  Із  қалады  болса  жақсы  атағы,  -  деп 

ӛнеге  айтыпты  бабамыз  Жүсіп  Баласағұн.  Қуандық  Досмағамбетұлы  артында 

ӛшпес із қалдырған Нар Тұлға дер едім. 

20 авгтрса 2016 г. 

 

 

 

 

 

Роза Бокаева, 

Р.Сорайғыров  асындағы  

Павлодар мемлекессік  

тниверрисесінің ардагері 

 

ҒЫЛЫМҒА ӘРЕРІ 

 

Ҕтандъҕ  ДормағанбесҰлъ  Жоламановсъ    ПавлодаЯ  педагогикалъҕ 

инрсистсънъң  уизика-масемасика  уактлысесінде  ҕъзмессер  болған  1968 

жълдан  барсап  білемін.  Ол  кезде    жаңа  1962  жълъ  ачълған  инрсистсҕа  кҲп 

жар  мамандаЯ  келді.  ЖоғаЯъ  оҕт  оЯънънда  рабаҕ  беЯт,  дәЯір  оҕт, 

әдірсемелеЯіміздің  ҕалъпсартъна  Ҕтандъҕ-аға    кауедЯа  меңгеЯтчірі  Яесінде 

кҲп  ҕамҕоЯчълъҕ  жарадъ.  Мінезі  байъпсъ,  сеЯең  ойлайсън,  жан-жаҕсъ  кҲп 

жағдайдъ байҕап осъЯасън. 

ұсе  саң  ҕалаЯлъҕ  жағдай  ол  кірінің  іркеЯлік,  ҰйъмдарсъЯтчълъҕ 

ҕабілессеЯі  боласън.  ӘЯ  сүЯлі  ҕъзмессік  командиЯовкаға,  ғълъми 

конуеЯенхиьлаЯға  және  барҕа  да  ғълъми  осъЯърсаЯға  баЯғанда  кездеркен 

ғалъмдаЯмен  пікіЯлеріп,  ройлеріп  уактлысессің  мҰғалімдеЯіне  ғълъми 

жесекчілеЯді  сатъп  беЯіп,  жан-жаҕсъ  жҰмърсаЯдъ  съндъЯъп  жүЯесін. 

427 

 

ӘріЯере,  уизика-масемасика  уактлысесінің  ҰрсаздаЯънъң  ҕалъпсартъна  кҲп 

еңбек ріңіЯді. 

 

 

 

 

Абуталипов Ч.М., 

председатель Акмолинского 

областного Совета ветеранов, 

первый секретарь Кокчетавского  

обкома партии  

 

ПЕДАГОГ ОС БОГА 

 

НавеЯное,  еше  р  десрсва,  когда  он  еше  солыко  нацал  фодисы  в  релырктб 

чколт,  маленыкомт  Ктандъкт  нЯавилары  тциселыркаь  Яабоса.  Близкие 

врпоминабс,  цсо  он  тцилрь  р  болычим  рсаЯанием,  врегда  р  ворфишением 

осзъвалрь об тцисельф. Видимо, осрбда т него сьга к педагогицеркомт сЯтдт. 

Не  достигнув  даже  совершеннолетия,  он  идет  работать  учителем  в 

начальную  школу  хутора  Дегтярное  Северо-Казахстанской  области.  Через  год 

поступает учиться заочно в Петропавловское педагогическое училище. И с этой 

поры  вся  жизнь  Куандыка  Досмаганбетовича    связана  с  педагогическим 

трудом, отдана обучению и воспитанию молодого поколения.  

Любовь  к  избранному  делу,  упорство  и  целеустремленность  позволили 

ему  достичь  на  этом  поприще  больших  высот.  Ему  довелось  пройти  все 

ступени  учительства  –  после  начальной  школы  был  преподавателем 

математики  средней  школы.  Знания  и  талант  молодого  специалиста  были 

замечены  окружающими.  Не  зря  Куандыку  Досмаганбетовичу  доверяют 

директорство в семилетней, а затем и средней школе.  

Упорную  работу  педагог  сочетает  с  дальнейшим  повышением  своей 

квалификации,  пополнением  знаний.  С  этой  целью  он  поступает  на 

математический  факультет  КазГУ  им.С.М.Кирова.  Специалиста  с  высшим 

образованием, имеющего  солидный  стаж,  Министерство просвещения  решило 

использовать  для  работы  в  вузе.  С  1960  по  1972  годы  Жоламанов  К.Д. 

исполняет  обязанности  ассистента,  заведующего  кафедрой  физики  и 

математики 

Семипалатинского 

зооветеринарного 

и 

Павлодарского 

индустриального и педагогического институтов.  

С 1972 года судьба Куандыка Досмаганбетовича  связана с Кокшетауской 

землей.  Восемнадцать  лет  он  являлся  проректором  по  учебной  и  научной 

работе  педагогического  института  им.Ш.Валиханова.  Когда  в  1990  году 

открылась  вакансия  ректора,  коллектив  института  на  эту  ответственную 

должность  единодушно  избрал  Куандыка  Жоламанова.  Это,  несомненно, 

служит достаточной и заслуженной оценкой труда, огромного вклада педагога 

428 

 

от  бога  в  науку  и  педагогику  страны.          Вот    почему    сотни    бывших  

выпускников  с  глубокой благодарностью   и   признательностью   вспоминают    

К.Д. Жоламанова.  

Огромным  был  вклад  руководимого  Куандыком  Досмаганбетовичем 

института  в  экономику  области.  Многие  преподаватели  и  все  студенты 

постоянно  принимали  активное  участие  в  проведении  важнейших 

сельскохозяйственных  кампаний,  таких,  как  уборка  урожая  зерновых, 

картофеля и овощей. Ректор института всегда был вместе со студентами, тесно 

сотрудничая  с  руководителями  совхозов  и  колхозов,  организовывая  работу  и 

быт  студентов  в  сельской  местности.  Механизаторы  таких  совхозов,  как 

Приреченский, Кусепский, Котыркольский, Заречный и многих других, в лицо 

знали Куандыка Досмаганбетовича. 

Свидетельством  весомого  вклада    в  педагогику  и  научную  мысль 

республики  является  и  то,  что  ему  присвоены  звания  «Отличник  народного 

просвещения  Казахской  ССР»,  «Отличник  просвещения  СССР»,  он  удостоен 

Почетной  грамоты  Верховного  Совета  Казахской  ССР,  награжден  высшей 

педагогической наградой Казахстана – медалью им. И.Алтынсарина.  

Куандык  Досмаганбетович    с  супругой  вырастили  и  воспитали  семерых 

детей,  многие  из  них  пошли  по  стопам  отца.  Такие  люди  как,  Куандык 

Досмаганбетович,  являются гордостью и славой родной земли.  

10 января 2006 г. 

 

жүктеу/скачать 8,24 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: