Програма «Болгарська мова та читання. 1-4 класи»

МОВНА ЛІНІЯ

(39 год.)

Зміст навчального матеріалу	Державні вимоги до рівня загальноосвітньої підготовки учнів
Текст Розвиток уявлень і знань про текст: – типи текстів; – структура; – тема тексту; – головна думка; – ключові слова. Розвиток умінь визначати тему та головну думку тексту. Розвиток уміння добирати заголовок до тексту. Розвиток умінь та навичок редагування тексту. Поняття про стилі текстів. Порівняння художнього та науково-популярного текстів.	Учень: вміє знаходити ключові слова; визначає тему та головну думку тексту; розрізняє науково-популяр­ний і художній тексти; редагує текст шляхом скорочення, заміни, додавання, переміщення (в межах вивченого).
Синтаксис Поширення знань про речення. Головні члени речення (підмет і присудок). Поняття про другорядні члени речення (додаток, узгоджене і неузгоджене означення, обставина). Поняття про однорідні члени речення. Складне речення (загальне уявлення). Сполучники (и, а, но). Поняття про пряму мову. Авторська мова. Звертання. Пунктуація. Елементарні поняття про синтаксичний аналіз речення.	Учень: складає прості речення; розрізнює та називає види речень за метою висловлювання; дотримується регламентова­ного порядку слів у реченні; розрізняє головні, другорядні, однорідні члени речення; утворює складні речення за зразком; розрізнює пряму та авторську мову; дотримується правил пунктуації (в рамках вивченого матеріалу).
Морфологія Повторення та удосконалення понять про граматичні ознаки іменних частин мови (повторення та розширення). Особливості творення озна­чених форм іменників, прикметників та порядкових числівників: – залежно від граматичного роду; – залежно від синтаксичної функції. Дієслово. Перша, друга та третя дієвідміни. Теперішній і майбутній ча­си (повторення і розширення). Минулий закінчений час. Минулий незакінчений час. Наказовий спосіб (прості та частотні складні форми). Прикметник (повторення та розширення). Ступенювання прикметни­ків (вимова та правопис). Числівник (повторення та розширення): загальна та означені форми. Види числівників за складом (прості, складні, складені). Вживання числівників від 1 до 1000. Займенник: – розряди (особові, присвійні, зворотні, питальні, вка­зівні та відносні); – вживання повних та коротких форм (повторення та розширення); – відмінкові форми. Морфологічний аналіз час­тин мови.	Учень: правильно відмінює дієслова усно і на письмі; правильно утворює означе­ні форми іменників, порядкових числівників і прик­метників; лічить до 1000; диференційовано вживає загальні та означені форми іменників, порядкових числівників і прикметників; вживає прості й складні наказові форми дієслова; диференціює часи дієслова (в рамках вивченого); вживає дієслова у позитив­ній, питальній, негативній, питально-негативній формах; вміє правильно ступенювати прикметники; робить морфологічний ана­ліз частин мови.
Будова слова Узагальнення знань про будову слова: – основа та закінчення слова; – визначення кореня слова; – визначення префіксів; – визначення суфіксів; – визначення артиклів.	Учень: аналізує будову слова; визначає основу слова; знаходить корінь, префікс, суфікс, артикль.
Словотворення Узагальнення і розширення знань про словотворення: – похідні слова; – споріднені слова; – складні слова. Використання різних форм слова при укладанні речення.	Учень: розрізнює похідні та непохідні слова; знаходить у тексті споріднені та складні слова; застосовує споріднені слова або форми слова для перевірки правопису; правильно пише складні слова; утворює форми слів (в межах вивченого).
Фонетика Регресивна асиміляція при­голосних: – вимова та правопис. Редукція ненаголошених голосних: – вимова та правопис. Подвоєні приголосні (вимова та правопис). Чергування Я//Е, Ъ//, Е//, //Ъ, ЪР//РЪ, ЪЛ//ЛЪ. Наголос у слові, словосполученні, реченні (словесний, логічний). Розвиток навичок подолання діалектних відхилень на фонетичному рівні. Виправлення помилок, що зроблені під впливом рідної говірки.	Учень: враховує на письмі чергування звуків, редукцію голосних, асиміляцію приголосних; правильно пише слова з подвоєними приголосними; дотримується норм літературної вимови та правил правопису (в рамках вив­ченого); фіксує діалектні відхилення в усному мовленні (у рамках вивченого); виправляє помилки, зумов­лені впливом рідної говірки.
Лексика Розширення поняття про синоніми, антоніми, омоніми. Загальне уявлення про фразеологізми. Розвиток навичок подолання діалектних відхилень на лексичному рівні. Робота з орфографічним словником. Робота з двомовним слов­ником.	Учень: підбирає синоніми та антоніми до слова; знаходить в тексті омоніми; вживає вивчені фразеологізми; користується орфографічним словником; користується двомовним словником.

ПОЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
Програмата по български език за 1.–4. клас на общообразователните учебни заведения с украински език на обучението е разработена с отчитане на особеностите на езиковото обучение в начално училище: определя целите, съдържанието и похватите на обучението по български литературен език като вариант на родния език на учениците – носители на южноукраинските български говори.

Програмата не ограничава самостоятелността и творческата инициатива на учителя, защото предполага определена гъвкавост относно разпределянето на учебния материал, отчитане на потребите на учениците, които са обусловени от възрастовите им особености, а също от степента на запазването на говора и от реалностите на обществения живот.

Изборът и структурирането на учебното съдържание са съобразени с изискванията на Държавния стандарт на на началното училищно образование, утвърден с Решението на Министерския съвет на Украйна № 462 от 20.04.2011 г.

В Програмата разглежда обучението по български език в контекста на съвременната концепция за езиковото развитие на личността. Целта на обучението в условията на българската социолингвистична зона в Южна Украйна е учебният процес да се съобразява с необходимостта да се достигне такова равнище на комуникативната компетентност, което да отговаря на съвременните изисквания на социума и потребностите на личността.

Езиковата култура е част на общата култура на човека. Обаче езиковата култура не е само владеене на езиковата норма, обогатяване на речника или усвояване на граматическите средства. Езиковата култура е тясно свързана с формирането на една многостранна личност, затова обектът и предметът на учебния процес трябва да бъдат държавните, националните и общочовешките ценности.

Основните принципи на Програмата са:

• 
  комуникативна насоченост;
  
• 
  личностно ориентиране;
  
• 
  интегрирано обучение по аудиране, четене, писане и говорене;
  
• 
  опора на знания, умения и навици, придобити при обучението по украински и чужди езици в рамките на програмите за начално училище.
  

Учебното съдържание по български език и четене в начално училище е обусловено от речева, езикова, социокултурна и стратегична линии, свързани помежду си и насочени към формирането на ключовите и предметни компетентности.

Реализирането на речевата (аудиране, говорене, четене и писане), езиковата (знания по лексика, граматика, правоговор, правопис на съвременния български литературен език), социокултурната (начални знания на особеностите на обществения живот и културните традиции, умения за избор и използване на речевите формули в конкретна ситуация) и стратегичната (дейностна) линии на обучението е отразено в съдържанието на Програмата.

Съдържанието на обучението според обозначените линии е обусловено от особеностите на функционирането на българския език в Украйна (липсата на книжовна езикова среда, другоезичното обкръжаване, разно­образието на говорите и различна степен на запазването им – 104 говора, обединени в съвременната българска диалектология в 7 групи и т.н.) и степента на запазването на българския език и националните културни традиции в зависимост от териториалното разпределяне на българите (компактно или дисперсно).

Стратегичната (дейностната) компетенция на учениците предвижда: развитие на общоучебните навици, на уменията да се откриват нови стратегии за решаване на комуникативните задачи; използване на придобитите знания, фор-миране на навици за обективно оценяване на своите или чужди учебни постижения; формиране на елементарни навици за коригиране на собствените си грешки и недоста­тъци в самостоятелната работа по време на урока и у дома; в самостоятелната работа по формиране и усъвършенстване на навиците за четене, слушане, говорене и писане. Придобиването на стратегичната компетенция от учениците става с помощта на учителя.

• 
  формиране у учениците на интерес към изучаването на литературния български език и възпитаване на уважение към родния говор;
  
• 
  осигуряване на речевото и общото развитие на младшите ученици;
  
• 
  запознаване на учениците с националните традиции, историята и културата на българския народ (с отчитане на възрастовите възможности на учениците);
  
• 
  възпитаване в учениците на толерантно отношение към езиците и традициите на други народности, които живеят в Украйна;
  
• 
  подпомагане на интелектуално, морално, социокултурно и естетично развитие на учениците чрез запознаването им с разнообразни художествени творби (литературни, музикални, театрални, живописни и др. произведения);
  
• 
  полагане основите на езиковата просвета, усвояване на елементарните граматически единици и категории на книжовния български език, които са необходими за формиране на съответните езикови и речеви умения и навици;
  
• 
  да се формират у учениците навици и умения по четене и писмо като актуални речеви дейности;
  
• 
  формиране на умения та навици, свързани с елементарно речево общуване в училищна, обществена и – до известна степен - семейна среда
  
• 
  целенасочено овладяване на държавния език чрез изучаването на български и други езици, които са предвидени в типовите учебни планове за начално училище.
  

• 
  постъпателно повишаване на сложността;
  
• 
  циклично повтаряне на темите с по-нататъшното им разширяване;
  
• 
  мотивиран избор на темите, обусловен от възрастта и интересите на учениците;
  
• 
  съответствие между съдържанието и целите на обучението по български език за по-нататъшното му изучаване в 5.–11. клас;
  
• 
  взможност за реализиране на билингвалните и бикултурните сравнения и съпоставки;
  
• 
  използване на диалога между различни култури, както и на етнокултурния регионален компонент независимо от етапа на обучението;
  
• 
  оптимизиране на учебния процес за осигуряване на физично, психично и емоционално здравословно състояние на учениците.
  

• 
  използване на модерните учебни технологии, в това число и игрови;
  
• 
  личностното развитие на детето, на неговите речеви и мисловни способности;
  
• 
  комуникативен подход: овладяване на основите на българския литературен език като средство за общуване;
  
• 
  формиране на комуникативни, социални и предметни компетентности;
  
• 
  постъпателно и интегративно овладяване на всички видове речева дейност (говорене, четене, аудиране, писане);
  
• 
  поетапно-концентричното подаване на езиковия и речев учебен материал;
  
• 
  приоритетно усвояване на нормите на книжовния език, които не отговарят на особеностите на родния говор;
  
• 
  опиране върху знания, умения и навици, придобити в процеса на обучението по други езици;
  
• 
  изпреварване на устен курс в обучението по български литературен език;
  
• 
  правилно реализиране на принципа за апроксимация, което ще способствува за преодоляване страха на учениците пред евентуална грешка и, по такъв начин, за повишаване на речевата им активност.
  

1. 
   Нашата родина Украйна.
   
2. 
   България е историчната ни родина.
   
3. 
   Украинският и българският език като държавни европейски езици.
   
4. 
   Славянската писменост.
   
5. 
   Българите в Украйна.
   
6. 
   Околната среда. Природата на родния край и опазването й.
   
7. 
   Празници и народни обичаи.
   
8. 
   Народното творчество.
   
9. 
   Култура и изкуство.
   
10. 
    Речеви етикет.
    

1. 
   Запознаване.
   
2. 
   Аз и моето семейство.
   
3. 
   Нашето жилище. Нашият двор.
   
4. 
   Нашата улица. Нашите съседи.
   
5. 
   Нашето училище. Нашата класна стая.
   
6. 
   Човек. Външен вид. Характер.
   
7. 
   Какво ядем?
   
8. 
   Домакински съдове.
   
9. 
   Облекло и обувки.
   
10. 
    Календар.
    
11. 
    Дневен режим. Лична хигиена.
    
12. 
    Свободно време.
    
13. 
    В транспорта.
    
14. 
    На покупки.
    
15. 
    При лекаря.
    

1. 
   Животински свят.
   
2. 
   В света на растенията.
   
3. 
   В света на птиците.
   
4. 
   Природни обекти (гори, планини, езера, морета, реки и т.н.).
   
5. 
   Годишни времена (зима, пролет, лято, есен). Времето.
   

1. 
   Свойства и качества.
   
2. 
   Цветове.
   
3. 
   Дни на седмицата. Месеци на годината.
   
4. 
   Броене (1 – 1000).
   
5. 
   Часовник.
   
6. 
   Названия на частите на човешкото тяло.
   
7. 
   Черти на характера.
   
8. 
   Названия на дрехи и обувки.
   
9. 
   Названия на храни и напитки.
   
10. 
    Названия на домакинските съдове.
    
11. 
    Названия на меблите.
    
12. 
    Названия на битови електрически уреди.
    
13. 
    Названия на видове транспорт.
    
14. 
    Училищни уреди. Ученически вещи.
    
15. 
    Названия на играчките.
    
16. 
    Растения (дървета, цветя, плодове, зеленчуци и под.).
    
17. 
    Домашни птици и животни.
    
18. 
    Диви животни и птици.
    

• 
  учебната дейност да се регламентира от принципа за комуникативната насоченост на обучението;
  
• 
  да се осигури максимално мотивиране на учебния процес по български език;
  
• 
  да се отчитат индивидуално-психологически особености на учениците;
  
• 
  да се активизира комуникативната дейност на учениците чрез рационалното използване на различни форми работа (фронтална, групова, на двойки, индивидуална);
  
• 
  учениците да се научат на елементарните правила за самоорганизиране и самовъзпитаване: постъпателно да се формират навиците за самостоятелна работа, за работа с книга и справочна литература;
  
• 
  речевата дейност в час по български език максимално трябва да наближава реалностите на живота с помощта на условно-комуникативни и комуникативни упражнения.
  

• 
  да овладеят четене и писане като универсални речеви дейности;
  
• 
  да придобият качествени умения и навици за аудиране и говорене;
  
• 
  да усвоят и да употребяват активно лексиката съгласно обозначената тематика;
  
• 
  да осъзнаят различията между литературно и диалект-но произношение;
  
• 
  да забелязват и да поправят грешките в своята речева (устна и писмена) практика;
  
• 
  да се научат да говорят книжовно в официална обстановка, например, в класната стая, в училище и т.н.;
  
• 
  да съпоставят правоговор и правопис, да отбелязват прилики и разлики между тях, да спазват на практика ортоепичната норма и правописните правила;
  
• 
  да придобият начални знания за строежа на езика, за основните му езикови единици и взаимовръзките им, за строежа и лексичното значение на думата, за основ-ни класове думи, за основните структурни особености и видове словосъчетания, изречения, текстове;
  
• 
  да придобият начални знания, умения и навици за съставяне и редактиране на устен и писмен текст (с отчитане на възрастовите особености на учениците).
  

Фонетичните навици на учениците в рамките на устния курс се формират под влияние и ръководство на учителя, което изисква от него допълнителни усилия за преодоляване на диалектните отклонения в собствената си речева практика.

Устният курс предвижда развитие на навици за аудиране и говорене, затова на този етап особено внимание трябва да се отделя за създаване на асоциативния аудиовизуален образ на думата в съзнанието на учениците с помощта на невербалните средства на обучението, а също така – чрез използването на други форми на обучение (рисуване, моделиране от пластилин или глина, бродиране и т.н.) въз основа на съпоставянето между книжовния език и родния говор.

Обучението по български език във 2. клас (“Развитие на устната реч. Четене. Писане”) предвижда добукварен, букварен и следбукварен периоди. Съдържанието на обучението е обусловено от необходимостта да се закрепят уменията и навиците за аудиране и говорене (през цялата учебна година) и да се формират умения и навици за четене и писане (през букварния и следбукварния период).

През добукварния етап се развива устната реч чрез преговор и закрепване на уменията и навиците за аудиране и говорене, придобити в 1. клас.

През този период особено внимание се отделя за попълване на активния лексикон: повтаря се лексиката, научена в рамките на устния курс, усвоява се новият материал. Формират се практическите умения и навици за отделяне на изреченията в речевия поток, за съставяне на изречения (от група думи, по образец и др.), за различаване на изреченията по цел на изказването, за водене на диалог и за свързано изказване.

Букварният период предвижда: усвояване на българската азбука чрез съпоставяне с азбуката на езика на обучението; усвояване на фонетичните понятия (звук, гласни и съгласни звукове, твърди и меки звукове, сричка, ударение и др.). На този етап се полагат основи на уменията да се анализира звуков и звуково-буквен състав на думата.

С цел да се формират умения и навици за четене учениците се учат да делят думи на срички, да различават ударени и неударени срички, да строят графични модели на дума, словосъчетание, изречение. Учениците трябва да осъзнаят смислоразличителната функция на ударението.

През следбукварния период се формират и се развиват навици за четене и писане. Този етап е предназначен за развитие на следните умения и навици: за четене на срички, четене на цели думи и изречения; за отговаряне на въпроси по съдържанието на текста; за четене на кратки свързани текстове (монологични или диалогични) и прераз-казване на съдържанието им. Четенето на свързан текст изисква да се проверява разбирането на прочетеното чрез търсене отговори в текста с цел ученикът да отговори на поставените въпроси и да изкаже отношението си към съдържанието на прочетеното.

Трябва да се отбележи, че през първите две години на обучението значителна роля за формиране на фонетичните навици изиграва ученето наизуст и рецитиране (в съответствие с ортоепичната норма) на стихове, детски песни, гатанки, скоропоговорки и т.н.

През следбукварния период фонетичните навици се укрепват чрез овладяване на писмената форма на съвременния български литературен език. Овладяването на графиката не изисква допълнително учебно време, т.к. учениците от 1. клас владеят навици за написване на кирилическите букви (големи и малки), за употребяване на пунк-туационните знаци (точка, запетая, въпросителен знак, удивителен знак). На този етап могат да се използват не само такива видове писмена работа, като преписване на букви, срички, думи, словосъчетания, изречения, кратки текстове от печатни и ръкописни образци, а и писмени отговори на въпроси, писане под диктовка, написване на кратки преразкази и съчинения (по сюжетни или предметни рисунки). Също така трябва да се отдели внимание за формиране на елементарните навици за четене на ръкописни текстове.

Изучаването на български език в 3.–4. клас (“Съвременен български литературен език”) е органично продължение на обучението в 1.–2. клас. През този двегодишен период особено внимание се отделя за осъзнаване и преодоляване на диалектните отклонения в речевата практика на учениците въз основа на съпоставяне на литературния език и родния говор, а също така – за осигуряване на съответното ниво на комуникативните умения и навици.

Принципът за практическо овладяване на литературния език не отрича необходимостта учениците да получават информация по теория на езика (фонетичен строеж на езика, граматически признаци на частите на речта, определена езиковедска терминология и под.), да използват знанията и уменията, придобити при изучаването на украинския/руския език (обща представа за сродство на двата езика, осъзнаване на приликите и разликите им, пренасяне на езиковите знания и умения), да се провежда елементар-на пропедевтична работа относно изучаване на българ-ската литература в горните класове (запознаване с отделни литературни произве­дения, достъпни за учениците; придобиване навици за анализиране на текстове; обогатяване с елементарни сведения по теория и история на българ-ската литература; формиране на читателския интерес).

През този период се актуализира представата за устна и писмена реч, закрепват се умения и навици за нормативно произношение, развиват се умения и навици за аудиране и говорене, усъвършенстват се техниките на четене и писане, развива се културата на устна и писмена реч, акти­визира се интересът към изучаването на книжовния език.

Развитието на уменията и навиците за слушане/разби-ране на книжовната реч е свързано с усъвършенстването на устната и писмената реч и с формирането на стратегичната компетенция на учениците (умение да се съсредо-точат, да разберат смисъла на съобщението, да следят развитието на сюжета, да разбират инструкциите на учителя и под.).

Развитието на аудитивните умения и навици е тясно свързано с речниковата работа. Дали разбирането е пълно, трябва да се проверява чрез беседа, тестови задачи, илюстрации и под.

Говоренето се осъществява на репродуктивно равнище (говорене по модел, преразказ на текст, разказване по памет и под.) и на продуктивно равнище (умение на учениците самостоятелно да съставят изречения и текстове, да питат и да отговарят на въпроси, да описват събития, явления, обекти и т.н.). Тъкмо продуктивното равнище е свързано с пълноценно реализиране на комуникативната компетентност на учениците, определена от Програмата.

Непълноценното или неправилно аудиране и говорене са обусловени от близостта на българския, украинския, руския език, както и от взаимовлиянието на книжовния език и говора. Освен преодоляване на диалектните отклонения, учениците с помощта на учителя трябва да избягват грешките, свързани с интерференцията от страна на родния говор и украински/руски език.

В 3.–4. клас трябва да се формират навиците за правилно, съзнателно, изразително четене (на глас и наум) със спазване на ортоепичната норма. Четенето е тясно свързано с обогатяване на лексикона и развитие на речевите умения и навици.

През този период активно се развиват навиците за писане, в това число и графичните, а също се формира ортографичната грамотност. Особено внимание трябва да се отделя за усъвършенстване на правописните умения и навици. Учениците се научават да пишат диктовки, преразкази и кратки съчинения. При това се използват уменията и навиците, придобити в процеса на обучението по украински/руски език.

Във връзка с това, че българските говори практически нямат писмена форма, а в речевия опит на учениците преобладават навиците за писане на украински/руски език, постоянно трябва да се отчитат и да се сравняват правописните правила на българския език и езика на обучението, които следва да се делят на три групи: I – правилата, които съвпадат; II – правилата, които съвпадат частично; III – правилата, които са характерни само за българския език. Най-актуалната е втората група правила, усвояването на които е необходимо за преодоляване на интерференциите.

Обучението по български език в началното училище е основа за формиране на езиковата компетентност на учениците на равнището, необходимо за по-нататъшното системно овладяване на съвременния български литературен език и използването му като средство за общуване.