Устен курс
210 ч. годишно, 6 ч. седмично
(в това число: 3 ч. – за преговор в края
на учебната година, 4 ч. – резервно време.)
РЕЧЕВАТА ЛИНИЯ
(140 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Аудиране
Разбиране и възприемане на книжовната лексика в речевия поток (в рамки на програмните теми).
Разбиране на думи и кратки текстове на книжовен език (приказка, разказ, стихотворение, гатанка, пословица, поговорка).
Разбиране на въпроси, задачи и молби на учителя.
Разграничаване на литературните и диалектните думи на фонетично и лексикално равнище.
|
Ученикът:
знае и разбира значението на думите, които са определени за активно усвояване;
различава ключовите думи в изказването;
разбира и реагира на въпросите, които изискват прости отговори;
разбира и изпълнява прости указания/заповеди на учителя;
слуша и разбира кратки текстове (3–5 изречения) в рамки на усвоената лексика.
| |
Говорене
Формиране на навиците за говорене на книжовен език.
Обогатяване на речниковия запас на учениците и използване на тематичните групи думи в устна реч:
– с помощта на натурална или картинна нагледност;
– чрез допълнителни пояснения с използване на местния говор или на езика на обучението;
– чрез възпроизвеждане на думите и словосъчетания, предложени от учителя.
Диалогична реч:
– съставяне на устни (елементарни) диалози по схема “въпрос-отговор” (по даден образец, по тема, въз основа на собствения речеви опит).
Монологична реч:
– съставяне на прости изречения по образец или самостоятелно (устно);
– съставяне на кратки устни разкази и описания (по сюжетна рисунка, въз основа на собствените си наблюдения).
|
Ученикът:
изговаря артикулационно правилно думи и словосъчетания;
репродуцира и възпроизвежда различни според целта на изказването изречения, като спазва съответна интонация;
отговаря на въпросите на учителя;
се изказва кратко и свързано по изучената тема;
се обръща с молба, задава въпрос, моли за извинение, изказва благодарност, съгласие/несъгласие;
води диалог (по 2–3 реплики от всеки участник);
разказва кратко за определени събития;
рецитира 4–5 стихотворения;
назовава предмети, явления, обекти;
кратко преразказва разказаното или прочетеното от учителя;
съставя изречения, кратки текстове по картинка (3–4 изречения);
съставя кратки текстове по опорни думи, по навеждащи въпроси, по картина/ серия картини (3–4 изречения).
|
ЕЗИКОВАТА ЛИНИЯ
(63 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Текст
Усвояване на елементарните понятия за текст и признаците му (на практическа основа):
– тема и ключови думи;
– основна мисъл на текста.
|
Ученикът:
определя темата на прослушания текст;
определя ключовите думи в текста.
| |
Синтаксис
Използване на елементарните синтактични единици в устната реч.
Обща представа за видове изречения по цел на изказването – съобщителни, въпросителни, подбудителни, възклицателни (на практическа основа). Използването им в устната реч на учениците.
Обща представа за словореда в простото изречение.
Елементарни сведения за съгласуването, като вид връзка в словосъчетание.
Обща представа за упо-треба на предлозите.
Формиране на уменията за съставяне на словосъчетания и прости изречения.
|
Ученикът:
диференцира изречения по цел на изказването (по интонация);
съставя словосъчетания, изречения по даден модел;
съставя изречения по даден признак (молба, въпрос, обръщение);
допълва изречения с думи (от дадения списък или самостоятелно);
спазва регламентиран словоред в изреченията;
съгласува зависими думи по род, число или лице с главната дума в словосъчетанието;
правилно употребява предлози;
отделя предлозите в потока на речта.
| |
Морфология
Начални сведения по морфология (на практическа основа).
Съществителни имена – род, число, членна форма.
Прилагателни имена – род, число, членна форма.
Числителни имена – род, число; бройни и редни числителни (1–20); членуване на редните числителни.
Глаголи – лице, число; спомагателен глагол СЪМ; основни глаголни времена.
Лични местоимения – лице, число, пълни и кратки форми.
Притежателни местоимения – пълни и кратки форми.
Обща характеристика на предлозите като част на речта.
|
Ученикът:
диференцира имената по род и число;
различава обща и членна форма на имената (съществителни, прилагателни, редни числителни);
образува форми за един-ствено и множествено число на имената;
различава и употребява пълна и кратка членна форма на имената от мъжки род;
правилно спряга изучените глаголи;
употребява правилно формите на глагола СЪМ;
диференцира и правилно употребява кратки и пълни форми на личните и притежателните местоимения;
употребява правилно честотните предлози НА, В/ВЪВ, С/СЪС и др.;
употребява числителните от 1 до 20.
| |
Фонетика
Обща представа за гласни и съгласни звукове.
Обща представа за ударение и смислоразличителната му роля.
Формиране на уменията:
– за правилно произнасяне на гласните в слаба позиция (потъмняване на гласните);
– за правилно произнасяне на звучни/беззвучни съгласни (асимилиране на съгласните).
Произношение на съгласните [т] и [д] пред гласните от преден ред [е], [и].
Произношение на съгласните [ж], [ч], [ш], [шт], [х], [дж], [дз].
Интонационното оформяване на изреченията по цел на изказването.
|
Ученикът:
правилно изговаря думите;
правилно слага ударение;
различава ударени и неударени срички;
диференцира гласни и съгласни звукове;
правилно интонира;
осъзнава разликата между родния говор и литературния език на фонетично равнище;
може да чуе и да поправи груби фонетични грешки, направени под влияние на диалекта.
| |
Лексика
Дума. Значение на думата.
Формиране на уменията:
– за съотнасяне на думата и съответното изображение;
– за диференциране на думите, назоваващи предмет (кой? какво?), действие (какво прави? какво ще прави? какво направи?), признак (какъв? каква? какво? какви?);
– за сравняване на диалектните и книжовните думи.
Речеви етикет. Използване на елементарните му формули.
Практическо усвояване на тематичните групи думи.
|
Ученикът:
разбира значение на думите (с помощта на учителя; въз основа на собствения речев опит; чрез използване на невербалните сред-ства за обучение и т.н.);
знае и използва в речевата си практика думи и изрази по темите, които са определени за обогатяване на активния речник;
знае и използва етикетните формули.
|
2. клас
Развитие на устната реч. Четене. Писане
105 ч. годишно, 3 ч. седмично
(в това число: 6 ч. – за преговор в края
на учебната година, 4 ч. – резервно време.)
РЕЧЕВАТА ЛИНИЯ
(50 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Аудиране
Развитие на навиците за аудиране.
Развитие на уменията да се познават, да се разбират и да се различават общоупотребяваните думи.
Аудиране на думи, словосъчетания, изречения за по-нататъшното активизиране на усвояването и използването на нови думи и изрази.
Развитие на навиците за осъзнаване на разликата между книжовния език и родния говор (на лексикално и фонетично равнище).
|
Ученикът:
слуша и разбира речта на учителя (молба, коментари, въпроси, задачи и под.);
възприема и използва в устната си реч думи, изречения и кратки текстове (до 6 изречения) според програмната тематика;
разбира обяви, диалози, стихове, песни, гатанки и скоропоговорки;
разбира и изпълнява указания на учителя;
различава литературни и диалектни езикови явления (на фонетично и лексикално равнище);
реагира на въпросите, които изискват отговори “да/не” или други прости отговори.
| |
Говорене
Монологична реч. Развитие на монологичните речеви навици:
– устно кратко преразказване на прослушаното или прочетеното;
– съставяне на свързано монологично изказване (4–6 изречения).
Рецитиране на стиховете (5–8).
Диалогична реч. Развитие на диалогичните речеви навици:
– съставяне на кратки устни диалози;
– водене диалог по дадената тема в рамките на изученото;
– водене на диалог по схемата “въпрос-отговор” (4–6 реплики за двамата участници).
|
Ученикът:
прави кратки съобщения;
представя себе си, своите приятели, родителите си и т.н.;
предава кратко съдържанието на прослушаното или прочетеното;
моли за извинение, позволение или помощ;
моли да се повтори, да се обясни или да се преведе неразбраното;
разказва по картина;
формулира въпроси от различен тип;
реагира на репликите на учителя и съучениците си;
води диалог (в рамките на изученото);
изказва благодарност, съ-гласие/несъгласие, съчувствие, радост и т.н.
| |
Четене
Българската азбука. Запознаване с българската азбука. Сравняване на българската и украинската азбука: брой на буквите, разполагане на буквите.
Четене с разбиране на думи, словосъчетания и кратки текстове (250–300 печатни знака).
Разбиране на прочетеното (с помощта на илюстрациите, езиковия материал, изучен в рамките на устния курс, и родния говор).
Формиране на навиците за четене на глас и наум със скорост 25–30 думи на минута.
Формиране на елементарните навици за преразказване на съдържанието на текст (с помощта на навеждащи въпроси).
|
Ученикът:
знае буквите;
знае основни буквосъчетания;
чете, отбелязвайки с глас ударената сричка;
чете думи, словосъчетания, изречения и кратки текстове;
чете на глас (изразително, спазвайки ортоепичната норма);
чете наум;
преразказва съдържанието на прочетеното наум (самостоятелно или с помощта на навеждащи въпроси);
открива в текст изреченията, които му позволяват да отговаря на въпросите.
| |
Писане
Печатни и ръкописни букви.
Развитие на навиците за писане на кирилическите букви.
Развитие на навиците за свързано написване на малки и големи букви, цели думи, изречения.
Звуково-буквени еквиваленти в български и украински език.
Предотвратяване на грешките, които са обусловени от съвпадения/различия в графичните системи на българския и украинския език.
Писане на диктовки (35–40 думи).
|
Ученикът:
различава печатни и ръкописни букви;
пише печатни и ръкописни букви;
преписва и пише думи, словосъчетания, изречения;
преписва думи, словосъчетания, изречения от печатни и ръкописни образци;
пише с бързина 15-20 думи на минута;
пише на слух срички, думи;
пише под диктовка словосъчетания, изречения, кратки текстове;
пише, спазвайки правописните правила (в рамките на изученото);
проверява написаното чрез изговаряне по срички с половин глас.
|
ЕЗИКОВАТА ЛИНИЯ
(45 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Текст
Текст (повторение и разширение).
Тема и главна мисъл на текста (повторение и разширение) .
Ключови думи в текста.
Словосъчетание и изречение. Съставяне на словосъчетания по образец.
Съставяне на изречения, текст по опорни думи.
Граници на изреченията в текста.
|
Ученикът:
съставя словосъчетания, изречения по образец;
разделя изречение на словосъчетания;
определя границите между изреченията;
съставя изречение или текст по опорни думи;
определя темата, основната мисъл на текста;
различава типове текст на елементарно равнище (повествование, описание, разсъждение).
| |
Синтаксис
Обща представа за видове словосъчетания (именни, глаголни).
Съставяне на словосъчетания (по модел и самостоятелно).
Изречение (повторение и разширение):
– моделиране на структурата;
– съставяне на изречение по образец.
Видове изречения по цел на изказването (повторение и разширение):
– разпознаване;
– граници;
– основи на пунктуацията.
Обобщаване на началните знания за синтаксиса на текст, изречение, словосъчетание.
|
Ученикът:
различава словосъчетания по вид (именни, глаголни);
съставя словосъчетания по модел и самостоятелно;
различава в текст изречения по цел на изказването;
моделира структура на изречение;
съставя изречения по модел и самостоятелно;
употребява правилно изучените пунктуационни знаци (запетая, точка, въпросителен знак, удивителен знак).
| |
Морфология
Обща представа за съществителните имена (повторение и разширение):
– род и число;
– обща и членна форма;
– нарицателни и соб-ствени.
Обща представа за прилагателните имена (повторение и разширение):
– род и число;
– обща и членна форма.
Обща представа за глаголите (на практическа основа):
– спрягане на глаголите в сегашно време;
– употреба на спомагателния глагол съм;
– употреба на модалните глаголи мога, трябва, искам;
– разбиране и употреба на простите форми за повелително наклонение.
Обща представа за местоименията (повторение и разширение): лични, притежателни.
Обща представа за числителните имена (повторение и разширение): бройни; редни.
Употреба на предлозите (на, в, с и др.):
– разпознаване;
– употреба на честотните предлози.
Частици (не, ли, да).
|
Ученикът:
различава формите за единствено и множествено число при съществителни, прилагателни, местоимения и глаголи;
брои до 50;
правилно спряга глаголи (в рамките на изученото);
разбира и употребява прости повелителни форми (в рамките на изученото);
открива в текст и употребява честотни модални глаголи;
открива в текст и употребява правилно спомагателния глагол съм;
открива в текста и упо-требява кратки и пълни фор-ми на личните и притежателните местоимения;
употребява изучените предлози;
използва частици (за образуване на глаголни кон-струкции).
| |
Състав на думата
Обща представа за части на думата: корен, представка, наставка, окончание, член (начални сведения).
Делене на думата на морфеми.
|
Ученикът:
определя корен на думата;
дели думата на морфеми.
| |
Фонетика
Българска и украинска азбука:
– различия и прилики.
Звукове и букви:
– гласни и съгласни звукове (правоговор и правопис);
– звуков състав на думата.
Ударение:
– графически знак;
– смислоразличителната роля (обща представа).
Обща представа за звуковите промени (потъмняване, редувания на звуковете, асимилиране на съгласните).
Делене на думата на срички.
Правила за пренасяне на думата от ред на ред.
|
Ученикът:
знае българската азбука наизуст;
разпределя думите по азбучен ред;
различава на слух гласни и съгласни звукове;
прави звуков и звуково-буквен анализ на думата;
моделира структура на думата (звуков състав, брой на сричките, сричка под ударение);
открива ударената сричка;
различава правоговора на гласните в силна и слаба позиция;
интонира правилно;
правилно пренася думи от ред на ред.
| |
Лексика
Устна и писмена употреба на формулите от речевия етикет (повторение и разширение).
Практическо усвояване на тематичните групи думи.
Начални сведения за видове речници. Обща представа за правописен и двуезичен речник.
|
Ученикът:
използва в речевата си практика усвоените думи и изрази (устно и писмено), определени за активно използване;
активира и разширява лексикона си с помощта на четене и писане;
активно използва общи етикетни формули (в устна и писмена реч);
има представа за видове речници, необходими за проверка и превод;
използва правописни речници.
|
3. клас
Съвременен български литературен език
87,5 ч. годишно, 2,5 ч. седмично
(в това число: 6 ч. – за преговор в края
на учебната година, 4 ч. – резервно време.)
РЕЧЕВАТА ЛИНИЯ
(46,5 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Аудиране
Развитие на аудитивните умения и навици:
– разбиране на съдържанието на устен текст контекстуално;
– разбиране на съдържанието на устен текст с помощта на езиковата догадка въз основа на изучения езиков материал;
– разбиране на устен текст с помощта на собствения речеви опит на учениците като носители на българските говори.
|
Ученикът:
разбира устната реч на учителя;
разбира съдържанието на кратки устни текстове (6–7 изречения);
разбира диалогични и монологични устни текстове в рамките на изученото;
разбира изцяло устни текстове, които съдържат непознати думи (1,0–1,5%);
разбира кратки автентични текстове (устни) с помощта на контекста или родния говор.
| |
Говорене
Развитие на свързана монологична реч. Формиране на уменията за съставяне на:
– устен преразказ;
– съобщение, изказване;
– описване на явления и обекти;
– реплики (въпроси, отговори) като основа за диалог.
Развитие на навиците за диалогичната реч. Формиране на уменията за:
– задаване на въпроси;
– отговаряне на въпроси;
– реагиране на репликите.
Провокиране и активизиране интереса към изучаването на книжовния език с помощта на:
– различни езикови средства;
– ситуативни задачи;
– игри;
– аудио- и видеозаписи.
|
Ученикът:
изговаря правилно думи с неударени гласни;
правилно асимилира звучни/ беззвучни съгласни;
интонира, спазвайки ортоепичната норма;
изказва съгласие/несъгласие, съчувствие, предложение, отказ, одобрение/ неодобрение, отношението си към нещо (позитивно/негативно);
умее да се извинява и да приема извинения.
| |
Четене
Овладяване на четивната техника (правилно произнасяне и интониране с отчитане на графичните знаци).
Видове четене (на глас, наум).
Характеристики на четенето (гладко, правилно, изразително, четливо).
Постъпателно формиране на навиците за работа с текст (четене с разбиране, анализиране на текст, определяне на главната мисъл, търсене в текста отговори на въпросите и т.н.).
|
Ученикът:
чете на глас изразително, със съответни ударение и интонация;
чете на глас и наум с пълно разбиране (до 350 печатни знака);
чете с бързина 50–70 думи на минута;
чете с разбиране несложни автентични текстове (стихове, текстове на песни, обяви), надписи (табели, ценоразписи, адреси);
разбира езика на игри, загадки, скоропоговорки.
| |
Писане
Развитие на графичните умения и навици.
Писане на диктовка (50–70 думи).
Писане на преразказ (70–80 думи).
Съставяне на план за преразказ с помощта на учителя.
Формиране на навиците за самопроверка.
Начални знания за редактиране на писмен текст.
|
Ученикът:
пише с бързина 20–30 знака на минута;
пише правилно думи с изучените ортограми;
различава при писане буквосъчетания, обозначаващи един звук, и фонеми, които обозначават различни звукове;
пише по слух думи, словосъчетания, прости изречения и кратки текстове (4–6 изречения);
преразказва прослушаното, прочетеното или по картина;
пише под диктовка;
редактира писмен текст (в рамките на изученото);
може да напише честитка.
|
ЕЗИКОВАТА ЛИНИЯ
(31ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Текст
Повторение и разширяване на придобитите знания за текст.
Тема и главна мисъл на текст.
Структура на текст.
Заглавие.
Абзац.
Видове текст (повествование, описание, разсъждение).
|
Ученикът:
различава свързан текст и несвързани по съдържание изречения;
определя темата и главната мисъл на текста;
дели текста на съставните му части;
озаглавява текст;
обозначава абзаци;
различава текстове по вид;
редактира текст (в рамките на изученото).
| |
Синтаксис
Разширяване на знанията за изречението.
Видове изречения по цел на изказването (разказни, въпросителни, подбудителни, възклицателни).
Въпросителни изречения (с въпросителна дума; с въ-просителна частица). Главни и второстепенни членове на изречението.
Обща представа за словореда (повторение и разширение).
|
Ученикът:
съставя прости изречения от различен тип;
различава видове изречения по цел на изказването;
спазва словореда (в рамките на изученото);
различава главни и второстепенни членове на изречението;
спазва правилата за пунктуация.
| |
Морфология
Обща представа за граматическите признаци на частите на речта (на практическа основа).
Формиране на уменията за откриване части на речта в текста.
Съществително име:
– род и число (повторение и разширение);
– обща и членна форма (образуване на формите, употреба, правоговор, правопис);
– видове съществителни имена (нарицателни, собствени, съкратени – правопис).
Прилагателно име:
– род и число (повторение и разширение);
– обща и членна форма (образуване, употреба, правоговор, правопис);
– степенуване (обща представа).
Глагол:
– лице и число;
– спомагателен глагол съм (4 форми);
– идентифициране на формите за време (сегашно време, минало време и бъдеще време – 4 форми; правоговор, правопис);
– обща представа за повелително наклонение (образуване и употреба на простите форми).
Числително име:
– видове числителни (бройни, редни);
– членуване на редните числителни;
– бройните числителни (1-100).
Местоимение:
– лични местоимения (пълна и кратка форма; падежни форми; правоговор и правопис);
– притежателни местоимения (пълни и кратки форми; употреба, правоговор, правопис);
– въпросителни местоимения (употреба, правоговор, правопис);
– показателни местоимения (употреба, правоговор, правопис).
Предлози:
– честотни предлози;
– удвояване на предлозите (в/във, с/със);
– правоговор и правопис.
Частици (ли, ще, не, да):
– употреба;
– правоговор;
– правопис.
|
Ученикът:
диференцира части на речта (в рамките на изученото);
спряга правилно глаголите в сегашно, минало и бъдеще време (устно и писмено);
правилно образува членните форми на съществителни, прилагателни, редни числителни;
употребява правилно именните части на речта в обща и членна форма;
брои до 100;
образува и употребява прости форми за повелително наклонение;
степенува правилно прилагателните имена;
прави морфологичен анализ (в рамките на изученото).
| |
Състав на думата
Строеж на думата (повторение и разширение):
– основа и окончание;
– правоговор и правопис на представките;
– правоговор и правопис на артиклите.
|
Ученикът:
определя структурата на думата;
различава основа и окончание като части на думата;
отчита правоговора и правописа на представките;
отчита правоговора и правописа на артиклите.
| |
Словообразуване
Сродни думи.
Производни думи.
|
Ученикът:
открива сродни думи;
различава производни и непроизводни думи.
| |
Фонетика
Звук и буква (повторение и разширение).
Правоговор и правопис.
Формиране на навиците за преодоляване на диалектните отклонения (на фонетично равнище).
Обща представа за редувания на звуковете.
Ударение. Потъмняване на гласните.
Правоговор, правопис и проверка на думи с неударени гласни.
Правоговор, правопис и проверка на думи със звучни/беззвучни съгласни.
Обща представа за думи без самостоятелно ударение (енклитики, проклитики).
|
Ученикът:
знае буквите и звуковото им значение;
различава гласни и съгласни звукове;
различава твърди и меки съгласни;
различава звучни и беззвучни съгласни;
прави звуков и звуково-буквен анализ;
моделира структурата на дума (схема с отчитане на броя на звуковете и сричките, ударение);
открива в текста думи без ударение и обяснява правоговора и правописа на енклитики и проклитики.
| |
Лексика
Значение на думата:
– еднозначни и многозначни думи;
– пряко и преносно значение на думата;
– синоними;
– антоними.
Формиране на навиците за преодоляване на диалектните отклонения (на лек-сикално равнище).
Усвояване на тематичните групи думи (на практическа основа).
Основи за работа с речници:
– с правописен речник;
– с двуезични речници.
|
Ученикът:
разбира значение на думите (активен речник);
различава пряко и преносно значение на думите (в рамките на изученото);
диференцира антоними, синоними;
използва правописен речник;
използва двуезични речници.
|
4. клас
Съвременен български литературен език
87,5 ч. годишно, 2,5 ч. седмично
(в това число: 6 ч. – за преговор в края
на учебната година, 4 ч. – резервно време.)
РЕЧЕВАТА ЛИНИЯ
(38,5 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Аудиране
Развитие на аудитивните умения и навици.
Аудиране на непознат художествен текст (2–3 мин.).
Аудиране на непознат научнопопулярен текст (1–2 мин.).
Развитие на образното мислене.
Развитие на вниманието и паметта.
Формиране и развиване на навиците за разбиране речта на носители на книжовния език.
Разбиране на съдържанието на текст с помощта на контекста и езиковата догадка (въз основа на изучения езиков материал и на собствения речев опит на учениците).
|
Ученикът:
разбира устната реч на учителя (задача, молба, инструкция и т.н.);
разбира кратки устни текстове (до 8 изречения): обяви, диалози, монолози, стихове, песни и под.;
възприема и разбира аудиозаписи на носители на литературния език, които звучат доста бавно в продължение на 1–1,5 мин., и аудиотексти, съдържащи до 2% непознати думи и граматични явления, които може да се разберат контекстуално или с помощта на родния говор.
| |
Говорене
Монолог. Видове монологична реч:
– свързано изказване (пълно, разгърнато, завършено) с обем до 7–8 изречения;
– преразказване на текст;
– описване на определени събития;
– описване на явления и обекти.
Диалогична реч:
– съставяне на диалози от различен тип: диалог–обмя-на на мисли; диалог–спо-разумение, диалог–разпит-ване (обемът на изказването на всеки събеседник – 4–5 реплики);
– тематични ролеви игри;
– инсцениране на прочетен текст.
Преодоляване на диалектните отклонения в устната речева практика на учениците (в рамките на изученото).
|
Ученикът:
прави кратки съобщения;
разказва за определени съби-тия;
преразказва съдържанието на прочетен или прослушан текст;
описва явления и обекти;
убеждава събеседника си в нещо;
изказва отношението си към предмета на дискусията;
правилно и бързо реагира на репликите на събеседника си;
съставя диалог при общуването в стандартна ситуация;
съставя микродиалог, като участва в ролева игра;
констатира и поправя грешки в речевата си практика;
забелязва грешките в речта на събеседника си.
| |
Четене
Развитие на навиците за съзнателно четене (на глас и наум):
– верижно четене;
– избирателно;
– с инсцениране;
– преглеждане на текста с цел да се намерят отговори на въпросите;
– четене със задача (граматическа или литературна).
Формиране на умението да се правят изводи по съдържание на прочетеното, за разкриване на темата, изобразяване на героите и събитията.
Формиране на интерес към четенето.
Възпитаване на емоционално отношение към литературните произведения.
|
Ученикът:
чете изразително, като спазва ортоепичната норма (ударение, потъмняване на гласните, асимилиране на съгласните, интониране);
чете на глас и наум с пълно разбиране (обемът на текста – до 500 печатни знака);
чете с бързина 80-105 думи на минута;
разбира несложни автентични текстове − стихове, текстове на песни, обяви, надписи (табели, ценоразписи, адреси);
разбира езика на игри, гатанки, скоропоговорки;
чете с разбиране текст, който съдържа непознати (до 1,0%) и нови (до 1,0%) думи, като се ползва с двуезичен речник.
| |
Писане
Усъвършенстване на писмената реч.
Видове писмени работи:
– диктовка (70–90 думи);
– преразказ (70–100 думи);
– съчинение (50–90 думи).
Правила за редактиране на текст въз основа на усвоените езикови знания и придобитите речеви умения и навици (съкращаване, замяна, допълнение, разместване).
Усъвършенстване на навиците за самопроверка.
Преодоляване на диалектните отклонения в писмената речева практика на учениците (в рамките на изученото).
|
Ученикът:
записва по слух думи, словосъчетания, изречения и кратки текстове (до 6-8 изречения);
пише с бързина 25-35 знака на минута;
пише диктовки от различен тип;
описва предмет, особа, явление;
може да напише писмо, честитка с правилно оформяване;
може да напише кратък преразказ на прочетеното, прослушаното;
може да напише кратко съчинение по картина или поредица рисунки;
редактира текст самостоятелно или с помощта на правописен речник;
забелязва и поправя грешки в писмената си речева практика (в рамките на изученото).
|
ЕЗИКОВАТА ЛИНИЯ
(39 ч.)
Съдържание на учебния
материал
|
Държавни изисквания
към степента на общообразователната подготовка
на учениците
| |
Текст
Разширение на представите и знанията за текст:
– типове текст;
– структура;
– тема;
– главна мисъл;
– ключови думи.
Развитие на умението за определяне темата и главната мисъл на текста.
Развитие на умението за озаглавяване.
Развитие на уменията и навиците за редактиране на текст.
Диференциране на художествен и научен текст (на практическа основа).
|
Ученикът:
открива ключовите думи в текста;
определя темата и главната мисъл на текста;
различава художествен и научен текст;
редактира текст чрез съкращаване, замяна, допълнение, разместване (в рамките на изученото).
| |
Синтаксис
Изречение (повторение и разширение).
Главни членове на изречението (подлог, сказуемо).
Обща представа за второстепенните членове на изречението;
– допълнение;
– определение (съгласувано, несъгласувано);
– обстоятелство.
Обща представа за еднородните членове на изречението.
Сложно изречение (начални знания):
– употреба на съюзите и, а, но;
– пунктуация.
Пряка реч. Авторови думи.
Обръщение.
Начални знания за синтактичен анализ.
|
Ученикът:
съставя прости изречения;
различава и назовава изреченията по целта на изказването;
спазва словореда;
различава главни, второстепенни, еднородни членове на изречението;
съставя сложни изречения по образец;
диференцира пряка реч и авторови думи;
спазва пунктуационните правила (в рамките на изученото).
| |
Морфология
Граматически признаци на частите на речта (повторение и разширение).
Членна форма на съществителни, прилагателни и редни числителни (повторение и разширение). Образуване на членните форми в зависимост:
– от граматическия род;
– от синтактичната функция.
Глагол:
– I, II, III спрежение;
– сегашно време (повторение и разширение);
– бъдеще време (повторение и разширение);
– минало свършено време (на практическа основа);
– минало несвършено време (на практическа основа);
– повелително наклонение – прости и честотни сложни форми.
Прилагателно име:
– род, число, членуване (повторение и разширение);
– степенуване (правоговор и правопис).
Числително име:
– бройни и редни числителни до 1000;
– членуване (повторение и разширение);
– видове числителни по състав (прости, сложни, съставни).
Местоимение:
– разреди (лични, притежателни, възвратни, въпросителни, показателни, относителни);
– употреба на пълни и кратки форми ;
– падежни форми.
Морфологичен анализ на думата.
|
Ученикът:
спряга глаголите устно и писмено (I, II, III спрежение);
различава и употребява прости и сложни повелителни форми;
различава глаголните времена (в рамките на изученото);
диференцира и употребява правилно обща и членна форма на съществителни, прилагателни, редни числителни;
брои до 1000;
различава прости, сложни и съставни числителни;
членува и степенува правилно прилагателните имена;
различава и открива в текста лични, притежателни, показателни, въпросителни, възвратни, относителни местоимения;
диференцира и правилно употребява пълни и кратки форми на личните и притежателните местоимения;
употребява падежните форми на местоименията;
прави морфологичен анализ на думата.
| |
Състав на думата
Обобщаване на знанията за строеж на думата:
– основа и окончание;
– корен на думата;
– представка;
– наставка;
– член.
|
Ученикът:
анализира строежа на думата;
определя основата на думата;
открива корен, представка, наставка, окончание, член.
| |
Словообразуване
Обобщение и разширение на знанията за словообразуване:
– производни думи;
– сродни думи;
– сложни думи.
Използване на различни форми на думата при съставяне на изречения.
|
Ученикът:
различава производни и непроизводни думи;
открива в текста сродни думи;
открива в текста сложни думи;
използва сродни думи или форми на думата за проверяване на правописа;
пише правилно сложни думи;
образува форми на думата (в рамките на изученото).
| |
Фонетика
Регресивно асимилиране на съгласните (правоговор и правопис).
Потъмняване на гласните (правоговор и правопис).
Удвояване на съгласните (правоговор и правопис).
Редувания я//е, ъ//, е//, //ъ, ър//ръ, ъл//лъ.
Ударение в дума, словосъчетание, изречение (словесно, логическо).
Развитие на навиците за преодоляване на диалектните отклонения в речевата практика на учениците (на фонетично равнище).
Коригиране на фонетичните грешки, направени под влияние на говора.
|
Ученикът:
отчита в писмената си реч редувания на звуковете, потъмняване на гласните, асимилиране на съгласните;
отчита удвояване на съгласните;
спазва нормите на правоговора и правописа (в рамките на изученото);
фиксира диалектните отклонения в устната реч (в рамките на изученото);
коригира фонетичните грешки, обусловени от влиянието на родния говор.
| |
Лексика
Обща представа за синоними, антоними, омоними.
Обща представа за фразеологизми.
Развитие на навиците за преодоляване на диалектните отклонения (на лексикално равнище).
Работа с правописен речник.
Работа с двуезични речници.
|
Ученикът:
подбира синоними и антоними на думата;
открива в текста омоними;
употребява фразеологизми (в рамките на изученото);
използва правописен речник;
използва двуезични речници.
|
ЧИТАННЯ
Навчання читанню є важливішою складовою курсу болгарської мови у початковій школі, мета якого – підготовка учнів до повноцінного сприйняття, розуміння текстів і самостійної читацької діяльності, формування зацікавленого читача засобами заохочення до мистецтва слова, пізнання навколишнього світу і самопізнання, виховання особистості молодших школярів засобами художніх, науково-пізнавальних творів, сприяння розвитку елементарних навичок співставлення тексту із власним досвідом, умінь сприймати інформацію для застосування у вирішенні певних життєвих ситуацій.
У процесі опанування курсом читання сучасною літературною болгарською мовою виховується особистість учнів, формується мовленнєвий, літературний, інтелектуальний та естетичний розвиток школярів, задовольняються пізнавальні інтереси кожної дитини, збагачуються почуття та образне мислення школярів, формується ставлення дитини до літератури, історії, культурних традицій болгарського народу та інших народів, які мешкають в України і за її межами.
Завданнями курсу є:
* формувати і розвивати навички читання літературною болгарською мовою;
* розвивати та удосконалювати техніку читання (вголос та мовчки);
* формувати вміння читати самостійно незнайомі болгарські художні та науково-пізнавальні тексти, які адаптовані до вікових особливостей дітей молодшого шкільного віку і відповідають їхнім інтересам;
* розвивати і удосконалювати розуміння логіки і образності змісту тексту, вміння співчувати персонажам, сприймати події, образи художніх творів, аналізувати їх на елементарному рівні, співставляти із власним досвідом;
* розвивати інтерес до читання болгарською мовою, знайомити учнів з дитячою літературою (різноманітною за тематикою і жанрами);
* формувати навчальні і читацькі вміння відтворювати художні, науково-пізнавальні тексти болгарською мовою;
* розвивати творчі здібності учнів засобами предмета;
* збагачувати соціальний досвід школярів;
* формувати вміння самостійно працювати з різними джерелами інформації, орієнтуватися у виборі книжок для задоволення власних читацьких потреб.
Відбір навчального змісту для читання, як одного з видів мовленнєвої діяльності, будується на основі
Достарыңызбен бөлісу: |
